Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Даяна забързано слезе по металните стъпала на път за караваната си; токчетата й отекваха като удари върху наковалня, докато крачеше по зацапаната настилка към действителността… или може би далеч от нея. В момента не знаеше.

В огромната камина гореше огън. В случая това беше странно. Върху масичката от дърво и месинг пред дивана лежаха осем ролки с по 35-милиметрови филмови ленти, подредени грижливо на две купчини.

— Мария! — извика Даяна.

Никой не се обади. Тази вечер Мария трябваше да остане до по-късно. Даяна остави куфарите си в коридора, далеч от картината на Ел Греко. На връщане от студиото се бе отбила вкъщи, за да си вземе най-необходимите й на първо време дрехи — всичко останало реши да си купи наново.

Тя прекоси гостната. Ярките цветове на огъня контрастираха със студените сини и зелени тонове по масивното тяло на морската сирена на стената; светлината, която огнените езици хвърляха върху люспестата й кожа, беше някак неестествена и човек имаше чувството, че сирената с мъка успява да запази равновесие върху скалата.

Даяна се приближи до масичката. По металните кутии на филмовите ленти нямаше никакви надписи. Тя взе от едната купчина най-горната кутия, обърна я и видя заглавието „Над дъгата“, напечатано шаблонно, а под него с плавен почерк написано: режисьор Майкъл Крауфорд, сценарист Бенджамин Поудел. Преди да върне кутията на мястото й, тя я обърна. Оказа се, че и тази кутия, както и най-горната кутия от втората купчина бяха обърнати с капаците надолу. Даяна ги постави както си бяха.

— За съжаление, май ще трябва да замина за Ню Йорк този петък. А хубавото е, че току-що ми се обади Берил и…

Даяна се обърна и видя Рубънс да приближава по коридора. Беше излязъл от спалнята им. Странно, как определи мислено стаята този път. С безмълвен жест посочи куфарите си.

Рубънс спря да закопчава каишката на часовника си и погледна в посоката, в която сочеше Даяна.

— Значи най-сетне стана — изглеждаше доста изненадан.

— Взех решението в деня, в който Маги беше убита.

Той я погледна озадачен.

— Не те разбирам.

— Смъртта те кара да погледнеш на живота по-различно. Маги я имаше, сега я няма. Всичко е определено в граници с остри ръбове. Пристъпиш ли ги, ще те нарежат на парчета — тя навлажни устни — чувстваше устата си пресъхнала. — Ти си това, което искам.

Рубънс бавно запристъпя към нея. Даяна наблюдаваше походката му — гъвкава като на танцьор.

— Ами Крис? — попита той.

— Какво Крис?

Беше застанал съвсем близо до нея. Тялото му излъчваше топлина.

— Ще ми се да знам — спокойно отвърна той, — не искаш ли и него?

— Крис ми е приятел. Ти си ми любовник. И аз не те разбирам.

— Не съм убеден, Даяна, че между мъж и жена може да съществува само приятелство. Особено ако мъжът е Крис Кър.

— Първо Маги, сега пък ти.

— Какво значи това? — остро я попита той.

— Маги ме обвини в същото — Даяна го гледаше право в очите. — Нали помниш онази нощ, когато ме молеше да остана тук, при теб.

— Чак молене не беше.

— „Не отивай, Даяна — тя изимитира безпогрешно гласа му с точната доза вълнение. Беше толкова сполучливо, че самата тя се изненада. — Не сега. Не тази вечер. Моля те.“

За миг червена вълна обля лицето и врата му; студен блясък просветна в очите. Ала после бързо изчезна и той се засмя. Даяна обаче продължаваше да стои на разстояние.

— Държа още сега да изясним този въпрос — рече тя. — Какъвто и сексуален живот да води Крис, то си е негова работа. И няма нищо общо с мен.

— Искаш да кажеш, че той не е като другите?

— Аз не съм като другите — отвърна тя тихо, но гневно.

— Знам — прошепна Рубънс и зарови устни в косата й, после нежно ги долепи до ухото й.

Даяна затвори очи, сложи ръце на широките му, мускулести рамене й каза:

— Забрави за това. Каквото и да чуеш, знай, че е лъжа.

— Съжалявам, но не го чувам само от един източник.

Тя изви глава назад, за да го вижда по-добре.

— О, и кои са те?

Рубънс й изреди няколко имена и тя избухна в смях, кимайки.

— Какво толкова смешно има? — беше леко раздразнен.

— Ами те всички са приятели на Тай.

— Това не ми говори нищо.

Тя го притисна силно към себе си.

— Струва ми се, че Тай се страхува повече от мен, отколкото се страхуваше от Маги — насмалко щеше да му разкаже какво й беше наговорила Тай на погребението на Маги, но реши, че не е особено забавно и се отказа. — Подозирам я, че си пада по Крис — обобщи Даяна.

— Но тя не живее ли с онзи другия… Найджъл Аш?