Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Да, обаче това никога не я е възпирало. Според мен Крис е единственият от оркестъра, с когото не е спала. Тъй че, както виждаш — тя го целуна, — цялата тази кампания е заради теб.

— О, няма да им се размине.

Даяна усети, че го изпълва гняв.

— Недей, Рубънс. Не се занимавай с тях.

— Няма да разреша на никого да ме прави на глупак.

— Никой не те прави на глупак — Даяна хвана брадичката му и го загледа в очите. Колко са красиви, помисли си тя. — Остави на мен тази работа.

— Аз няма да… — но веднага млъкна; като че ли зърна нещо в очите й, което не бе виждал досега. И само кимна.

— Е, след като се разбрахме по този въпрос, кажи ми за какво ти се обади Берил.

Той се усмихна мрачно.

— Това е, което ме бъзна всъщност. Каза ми, че тая работа между теб и Крис… вярна или не… спомогнала да ти отделят много място в списания като „Ролинг Стоун“ и „Пийпъл“. Явно, доста фотографи е имало в „Дансърс“, когато сте били с Крис. Тя разполага с купища снимки за текстовете.

— Значи трябва да благодаря на Тай, нали? — засмя се Даяна.

— Е, да. Предполагам, че ще го направиш — той я хвана за ръка. — Хайде да внасяме куфарите.

Когато отново се върнаха във всекидневната, Даяна го попита за запалената камина:

— Не е ли доста топло още за нея?

— Нямах предвид да топли…

Звънецът на входната врата звънна и Рубънс погледна часовника си, но не помръдна.

— Пак работа — рече. — Това са Майк Крауфорд и Бен Поудел. Помниш ли ги?

Тя се сети за металните кутии върху масичката до камината.

— Не ги познавам отблизо.

— О, ще ги опознаеш още преди да са си тръгнали — на път за вратата каза той.

Крауфорд беше дългунест австралиец с червендалесто лице. Той и набитият светлокос Поудел бяха водещите знаменитости на едно телевизионно предаване, което зае първото място в класацията още в средата на първата си година. Двамата водеха предаването още една година, подновявайки непрекъснато договорите си и накрая напуснаха и отидоха в киното. „Над дъгата“ беше първият им риск. И двамата наближаваха трийсетте — поне така изглеждаха в очите на Даяна; бяха дръзки и самоуверени, и имаше защо — след онзи главозамайващ успех в телевизията. Но явно, Рубънс бе намерил таланта им за оригинален и убедителен, за да заложи на тях.

Беше лъчезарен и в добро настроение, когато ги въведе в гостната.

— Познавате Даяна — представи я той, посочвайки я с ръка.

— Разбира се — отвърна Крауфорд, а Поудел кимна.

Притеснението веднага пролича у Поудел: започна да преплита и разплита късите си, дебели пръсти. Крауфорд седна на дивана срещу камината и метна крак връз крак. Беше облечен в маслиненозелен костюм и риза на жълти и сиви райета, разкопчана на гърдите. Под нея, между рехавите червеникави косъмчета, се виждаше златен медальон.

Поудел носеше избелели джинси и протрити гуменки на бос крак. Върху жълтата му тениска със сини букви беше изписана реклама за бира. Светлият цвят на тениската го правеше да изглежда по-пълен.

— Ще пийнете ли нещо? — попита ги Рубънс от бара.

— Уха! И още как! — оживи се Поудел. — За мен бира — когато говореше, лицето му се огъваше като гумена маска.

— А ти, Майк?

Крауфорд заклати крак нагоре-надолу върху кокалестото си коляно.

— Един скоч ще ми дойде добре. Без лед и сода, ако обичаш.

Рубънс приготви на бара напитки за всички и ги поднесе. Поудел отпи направо от бутилката бира и рече:

— Ама за какво кибичим сега тук? Трябва да обсъждаме филма, а не да седим като членове на някой противен клуб. Имаме работа да вършим!

Крауфорд отпи от чашата си и сбърчи вежди.

— Недей тъй, Бени — заговори той, без изобщо да поглежда към Поудел, — човек трябва да проявява известно търпение. В края на краищата господин Рубънс сигурно има солидно основание, за да ни определи тази среща.

— Не са необходими чак солидни основания за определяне на среща — каза Поудел, допи бирата си и шумно се оригна. — Има ли още?

Рубънс му посочи бара.

— Обслужвай се.

— Но, знаеш ли — пак се обади Крауфорд, като произнасяше бавно всяка дума, сякаш предварително я обмисляше, — Бени има право. Останала е цяла планина от работа върху филма.

Даяна имаше чувството, че присъства на представление на пътуващи комедианти. При това и двамата бяха много добри. Умееха да налагат своите виждания, без да можеш да усетиш какви усилия полагат, за да го постигнат.

Рубънс се изправи тъкмо навреме.

— Е, сега на въпроса — каза и хвърли поглед към двамата. — Съжалявам, но ще трябва да се направят съкращения на разходите.