Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— В момент като този ли? — попита Сюзън и като обезумяла замести поглед от единия към другия. — Какво още ще правите с него? — разплака се тя.

Ел-Калаам тъй зверски ощипа Бок, че онзи събра очи от болка.

— Вече е много късно за теб, Бок. Твоят инат ни принуди да преминем всички граници на приличието. Цялата отговорност за събитията пада върху теб. Ние сме невинни.

— Прекалено много кръв има вече по ръцете ви — промърмори Бок. — Прекалено много.

— Хайде стига, много се разприказва. Сега само гледай.

Бок бавно извърна глава, очите му се разшириха.

— Сюзън? — задъха се той. — Защо сте я довели? — изглеждаше дълбоко развълнуван.

— Тя ще ни помогне да направим едно малко представление.

— Не — заклати глава Бок, — не със Сюзън! Не!

— О, ама не се дръж така, Бок — рече му Ел-Калаам. — Това представление се подготвя специално за теб.

— Не — продължаваше да клати глава индустриалецът, — недейте! — гласът му стана по-силен.

Червени резки останаха по плътта на Сюзън от впитите пръсти на Феси, след като той премести ръцете си на раменете й, за да я насили да коленичи на пода. После извади пистолет и го насочи в нея. Бок едва сподавяше плача си.

— В името на Бога, престанете! — обади се Хедър.

— Млъквай! — предупреди я Ел-Калаам.

Феси бе забил поглед надолу в главата на Сюзън.

— Разбираш какво ще се случи, Бок — продължи Ел-Калаам. — Разбираш какво причиняваш на жена си със своята неотстъпчивост.

В този момент се разнесе телефонен звън. Ел-Калаам кимна с глава към Рита и жената отиде до преобърнатото легло, където се намираше апаратът. Сюзън тихо хлипаше. Феси заби пръсти в раменете й и тя извика от болка. Зад тях Рита говореше с приглушен глас в слушалката.

— Ще й се случи същото, което преживя ти. Тя ще грохне и ще припадне, а когато се свести, всичко ще почне отначало.

Феси стисна с палец и показалец врата на Сюзън.

— Ел-Калаам — беше гласът на Рита; всички се смразиха, — на телефона е министър-председателят.

Ел-Калаам не помръдна, дори не отмести поглед от противната гледка пред себе си.

— Часът е шест — тихо, но ясно продължи Рита. — Крайният срок за освобождаването на нашите братя дойде и отмина.

— Какво иска Пирата? — лицето на Ел-Калаам доби суров вид.

— Удължение на крайния срок — отвърна Рита. — Имало проблеми. Иска да говори с теб. Уверява ни, че…

— Кажи му да извади старата си снимка.

— Не искаш ли ти да… — протегна тя слушалката към него.

— Предай му това и затвори.

Рита се подчини.

Бок, който през цялото време наблюдаваше ту Сюзън, ту Ел-Калаам, изстена и отново му прилоша. Сянка на отвращение и ненавист мина през очите на Ел-Калаам, като го гледаше как се гърчи на пода.

— Той вече не ни върши никаква работа — заяви брадатият. — Абсолютно никаква. Най-много да послужи за урок на Пирата.

Посегна към тежкия 45-калибров автоматичен пистолет, прибран в кобура, който висеше на десния му хълбок, извади го и го премести в лявата си ръка. Отиде при Хедър и я избута да застане точно пред сгърченото тяло на Бок.

— Рита — прогърмя гласът му, — доближи пистолета си до главата й!

Жената отиде до Хедър и допря дулото на оръжието си в дясното й слепоочие. Хедър отвори леко уста и се разтрепери.

— Е, убийца на зайци — рече Ел-Калаам, — да те видим сега как го правиш — той постави своя пистолет върху дланта й и сви един по един пръстите й върху дръжката му. — Мъжът ти искаше да се обзаложи с мен. Каза, че си можела да стреляш. Нали си ловджийка, а? Добре. От теб сега се иска само да натиснеш спусъка — застана плътно до нея. — Я, виж! Дори не е необходимо да се прицелваш.

Хедър оглеждаше огромното оръжие в ръката си.

— Сложи си пръста на спусъка — подкани я той почти бащински. — Мъжът ти ме уверяваше, че можеш да стреляш. Нима искаш да го изкараш лъжец?

— Джеймс никога не лъже — рече Хедър и обви пръст около спусъка.

Ел-Калаам хвана цевта на пистолета, повдигна го леко и го нагласи право между очите на Бок. Хедър погледна през цевта към лъсналото от пот изправено лице на Бок. Той се бе вторачил в нея с широко отворени очи, от гърлото му долетя странен бълбукащ звук.

— Натисни спусъка, Хедър — за първи път Ел-Калаам произнасяше името й и тя подскочи. — Мисли за Бок като за подплашен заек, попаднал в полезрението ти. Толкова зайци си убила досега.

Хедър бавно стисна очи. Ъгълчетата им се напълниха със сълзи и заблестяха в дрезгавата светлина, после потекоха по бузите и закапаха в краката й.