Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Не зная дали ще мога — беше му отвърнала тя, спомняйки си колко безсилна беше навремето.

— Ще видим, ще видим — каза й Жан-Карлос, боцвайки я с белязания си показалец по носа.

— Ясмин…

Жената обърна глава, синкаво-черната й коса се развя от вятъра и бръсна базата на Даяна.

— Да?

Даяна насмалко щеше да й зададе въпрос — същия, който със сигурност искаше да зададе и на Луси. Тогава не можа, не можа и този път. Още не се бе отърсила от сковаващия я страх. Не беше способна да приеме тази част от себе си — тя щеше да я кара да отстъпва прекалено много. Какво ли ще стане с мен, помисли си тя, какво ли ще ми се случи, ако запитам Ясмин: Ще дойдеш ли с мен в леглото? Тя избърса чело с края на кърпата и вместо това предложи:

— Искаш ли да хапнем нещо? Можем да си направим сандвичи.

Обаче се оказа, че в каютата й е още по-мъчително — помещенията бяха толкова тесни. Осезателно чувстваше всяко завъртане на мургавите рамене на Ясмин, на гъвкавото й тяло, на леко заобления корем и топлината, която сякаш струеше от триъгълника между краката й; а неговата издутина беше толкова забележима, че се набиваше в очи, когато Ясмин седеше, движеше се или стоеше изправена.

— Ще ти кажа нещо, което ме озадачи — заговори Даяна, за да избие сексуалните си мисли от главата. — Нали помниш един ден, когато Крис дойде и ме взе от снимки?

Ясмин кимна и продължи да маже горчица върху дебел резен пшеничен хляб; постави отгоре листо маруля, парче домат и направи сандвич.

— Е, по време на обяда на масата ни се появи някакъв стар познат на Крис. Помислих, че срещата им ще ги зарадва, но не би.

Ясмин се наведе, отвори хладилника и извади по една бира за двете. Отхапа залък от сандвича си.

— И?

— И стана бурна сцена, което ме притесни. Вярно, мъжът беше много заядлив, но още преди да се стигне дотам, останах с впечатлението, че Крис не иска да има нищо общо с него.

— Сигурно никога не му е бил приятен — каза Ясмин и отвори бирата си.

— Не, нищо подобно. Сега започвам да си го обяснявам. Изглежда хората от твоето минало ти напомнят какъв си бил тогава и това по някакъв начин омаловажава стойността на нещото, което си станал после. Хората са като котвите: можеш да доплуваш до тях в трудни моменти, но тогава те биха могли и да те повлекат надолу.

— Е, но вкусовете ти се променят, започваш да се движиш в други среди.

— Да, това е само част от живота.

Даяна започна да разбира колко по-различна от Маги е Ясмин. В спомените й за Маги сега преобладаваха хленченията, безсилието, несигурността. Отново почувства безкрайното нещастие на Маги като хладен полъх, повял от гроба. Ясмин беше престанала да се храни и наблюдаваше внимателно Даяна.

— Така е.

Без да отмества поглед тя бръкна с дългите си пръсти в буркана със зелени маслини. Ноктите й потракнаха в стъклото, докато вадеше зърното бахар. Загриза го на мънички хапки, сякаш беше най-големият деликатес.

— Такива неща се случват, когато станеш звезда, нали? Ти също го знаеш. Случват се и на двете ни.

Ясмин взе маслина и протегна ръка през късото разстояние над масата към устата на Даяна.

— Хайде — тихо каза тя, — отваряй! — Даяна задъвка, а тя продължи да яде сандвича си. — Не, не толкова и на двете. По-скоро на теб. За теб работи Берил. За теб се прави и филмът. Не мисли, че в студиото не го усещат. Понякога те може и да са глупаци, но не са кръгли идиоти. Мисля, че Джордж пръв го разбра. Дори преди Марийк и Рубънс. „Хедър Дюел“ е нещо като локомотив. Произвежда толкова много енергия, толкова много шумотевица, че инерцията е неудържима. Затова и Берил действа тъй експедитивно. По нейна идея излезе приложението от дванайсет страници в последното „Варайъти“. Никакъв текст… само снимки — ти, аз, Джордж, та дори и Мариън. Ти, обаче, си и на първата, и на последната страница. Сценарият е журналистическа мечта.

Макар и от месеци да работеха заедно, едва сега Даяна започна да гледа на Ясмин като на личност, а не само като на актриса.

— Вероятно се чувстваш засегната.

— О, не — поклати глава Ясмин; кичур коса падна върху едното й око. — Прекалено съм прагматична за такива чувства. Знам, че с тия мои размери — тя подпря с ръце едрите си гърди и ги затръска нагоре-надолу, а Даяна почувства спазъм в стомаха си и извърна глава — никога няма да получа главна роля. Последната актриса, за която това беше възможно, бе Лорен. Но тогава и времената бяха други — Ясмин вдигна рамене и посегна към последния залък от сандвича си. — Може би — продължи след малко с пълна уста, — когато приключим снимките, ще ида в болница да ми намалят бюста — преглътна, сбърчи чело и попита: — Какво ще кажеш за това? — изчака Даяна да се обърне към нея и да срещне погледа й. — Поне малко да го намалят, от размер D на С.