Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Днес обаче ударите бяха само по вратата на канцеларията на Бейба. Влезе сержант Мартинес. Той изглеждаше колкото широк, толкова и висок. Но в никакъв случай не можеше да се каже, че е дебел. Нямаше врат и това създаваше впечатлението, че полицейската му униформа непрекъснато го души. Лицето му бе изградено от няколко широки плоскости, които никъде не правеха сянка. Гърбицата на широкия нос и гладките му бузи бяха гъсто посипани с лунички, а сините очи бяха толкова бледи, сякаш палещото слънце на родния му край, Пуерто Рижо, бе избелило цвета им.

Сержантът тръшна вратата след себе си и направи няколко крачки към Бейба.

— Сега трябва веднага да закарам черния ти задник в участъка.

Бейба вдигна поглед от книжата си и загледа хладнокръвно ченгето.

— Ей! — рече той след малко. — К’во правиш тук? Не ти е ред тия дни от месеца.

— Не ми се перчи, chico. Всичко се променя от днес — той направи рязко движение с ръка и големият кожен кобур на револвера му изскочи навън. — Тая проклета престрелка предизвика адско смърдене из целия полицейски район.

— Я се успокой — каза му Бейба.

Той остави работата си и сложи длани на бюрото. Вляво от него върху стената още тъмнееше петното от засъхналата кръв на Марти.

— Върви по дяволите! Ще се успокоявам! — Мартинес войнствено издаде брадичка. Веднъж Бейба бе подметнал пред Даяна, че според него ченгето е заучило този жест от стари гангстерски филми и това му придавало вид на безпощаден. — Знаеш ли, че капитанът подхвърли, че и той бил нещо замесен? — сержантът се наведе напред и главата и яките му рамене почти закриха бюрото. — Ти разбираш ли какво значи това? Madre de Dios! 19 19 Света Богородице! (исп.) — Б.пр.

— О, да — отвърна Бейба. — Това значи краят на твоя малък рекет тук.

В лицето на Мартинес нахлу кръв и луничките му изчезнаха.

— Моят малък рекет — бавно заговори той — е това, което крепи черния ти задник в бизнеса.

— Знам — рече Бейба със същия глас, с който бе разговарял с двамата нападатели, преди да ги просне на земята. — Май няма да се умориш да ми натякваш това.

— Да, щото имаш нужда от натякване, чер… — той изведнъж спря, но Бейба довърши думата вместо него.

— Чернилке.

— Като си с тая бяла guapa 20 20 Красавица (исп.) — Б.пр. — продължи другият с пресипнал глас и посочи към Даяна, — да не се мислиш за нещо повече — едва сега той даде да се разбере, че е забелязал присъствието й. — Не — заклати глава сержантът, — ти не си нищо повече от едно лайно, което от време на време трябва да изчегъртвам от подметките си. Ей това да го запомниш — изправи се. — А, и още нещо не забравяй — вече ще ми плащаш по два пъти месечно — той протегна напред ръка с шепа, свита като копито на прасе. — Хайде, плащай сега, hijo malo 21 21 Дяволски сине (исп.) — Б.пр. . Денят на разплатата.

Дълго време Бейба не продумваше, дори не помръдваше. Даяна забеляза учестеното дишане на Мартинес под униформата. Гъста струйка пот се спусна по бузата, пресичайки луничавото му лице.

— Знаеш ли к’во ти е лошото, Мартинес? — заговори най подир Бейба. — Толкова дълго вече се мислиш за бял, че почваш да заучаваш похватите на белите.

— Виждаш ли тия очи, дяволски сине — и Малагес посочи своите. — Сини ли са? А? Сини са. А тази коса? Няма ни една чупка. Щото не съм чернилка.

— Не си — спокойно рече Бейба. — По-лош си от чернилка. Не правиш ли това, което ти кажат белите в полицейското, а? — той видя как сержантът се наежи. — О, да, те те подлагат на натиск да им посочиш неколцина от твоите пуерторикански гадняри, и то веднага, ама ти знаеш къде е всъщност плячката, не е ли тъй, човече? Тъй е, дума да няма.

Очите на ченгето се смалиха и потъмняха.

— Ти внимавай какво плямпаш, чернилке.

Бейба не му обърна внимание и продължи:

— Прихванал си алчността на белите, Мартинес, и ще има да тънеш в купища лайна, ако не се опомниш. Всеки от полицията е забъркан в нещо подобно, защо и ти да не си, а? Само че има разлика, човече. Белите имат мускули, с които поддържат пороците си. А ти нямаш. Ти си един кирлив пуерториканец на най-низшето стъпало в йерархията.

— El dinero 22 22 Парите (исп.) — Б.пр. — гневно го подкани Мартинес. Той размаха дебелата си длан, пръстите му се свиваха и отваряха като от само себе си. — Alhora 23 23 Веднага! (исп.) — Б.пр. !

Бейба бавно се изправи на крака и поклати глава.

— Ела в края на месеца, както досега, и ще си получиш мангизите. И не си струва да ти плащам отсега нататък.