Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Аха! Да, наистина — разпери ръце Ел-Калаам и се захили. — Значи всичко това е за бедните. О, напълно го вярвам — гласът му изведнъж се промени и очите му се свиха до тънки цепки. — Е, добре, Бок, сега ще трябва да изнесеш реч. Ще убедиш твоя стар приятел, министър-председателя, колко е безразсъден. Разправя ми, че нещата щели да се позабавят; в Ерусалим имало много политически фракции, чиито искания трябвало да се удовлетворят.

— Той е прав.

— Да не би да ме вземаш за глупак? Мислиш ли, че не знам кой управлява Ерусалим? Ако Пирата нареди да бъдат освободени нашите братя, това ще стане. Неговият инат е истинско безумие. Той цени твоя живот, цени и живота на дъщеря си, нали?

— Повече цени благосъстоянието на страната си — рече Бок.

— Думи на истински ционист! — изкрещя Ел-Калаам. — Но това е действителният живот, драги ми заблуден Бок, а не, хвала на Аллаха, празните надежди, с които някои евреи ви карат да живеете. Решенията за живот и смърт ще бъдат взети тук през следващите осемнайсет часа. Част от отговорността за това, което ще се случи или не, ще падне върху теб.

— Ние, евреите, сме вземали решения за живот и смърт в продължение на шест хиляди години — отвърна Бок. — Добре зная какво правя. Няма смисъл да говориш повече. Просто ще трябва да продължиш без мен.

— Умен евреин — презрително рече Ел-Калаам. — Много умен — и насочи показалец към гърдите на Бок. — Много е просто това, което ти представляваш. Сега ще видиш. И ще запомниш този разговор. Ще има да ме молиш да те пратя да изпълниш заповедта ми — лицето му беше съвсем близо до Бок. — Да, ще видиш как ще ме молиш.

Той се обърна към Феси:

— Иди да го сложиш.

Феси изчезна в банята; през отворената й врата долетяха слаби звуци. Феси отново се появи и рязко кимна.

— Малагес! — отново изкомандва Ел-Калаам.

Широкоплещестият мъж развърза шнура от глезените на Бок.

— Настани то да седне.

Малагес ръгна дръжката на оръжието си в рамото на Бок. Индустриалецът изстена и се тръшна на стола.

— Така е по-добре.

Малагес върза китките му зад дървената облегалка на стола.

— Готови!

Феси свали струйника от маркуча на гърба си и го доближи до лицето на Бок.

— Ти си препълнен от ционистки идеи — с леден глас каза Ел-Калаам. — Сега ще видиш как ще се почувстваш препълнен с нещо друго.

Очите на Бок се преместиха от него към струйника в ръката на Феси.

— Виждал ли си удавник, Бок? Предполагам, че да. По времето, когато беше в Европа, а? Подпухналите тела. И зловонието. Поглеждаш към лицето на най-добрия си приятел и не можеш да го познаеш — той се вгледа в потното лице на Бок. — Да, видя удавниците и си помисли: „Добре, че са други, а не аз“, нали, Бок? Е, сега ще почувстваш как е, когато ти се давиш. А накрая ще правиш това, което аз поискам.

Бок скръцна със зъби. По брадичката му изби пот.

— Никога!

Ел-Калаам протегна ръка и прищипа ноздрите на Бок. Последният се опита да отдръпне глава, ала Ел-Калаам го държеше здраво. След малко Бок отвори уста, за да си поеме дъх и Феси напъха медния струйник в нея.

— Никога не казвай никога, Бок — рече Ел-Калаам, без да пуска носа му.

Феси напъхваше маркуча все по-навътре в устата на Бок; очите на Бок се разшириха, започна да му се повръща. Опита да се изправи в стола, очите му се пълнеха със сълзи. От устата му, доколкото позволяваше маркуча, се изтръгна ужасен вик, подобен на мучене.

— Гадно е, нали, Бок? — попита го Ел-Калаам. — Гадно е да се чувстваш толкова безпомощен.

Бок въртеше очи като обезумял, след малко започна да трепери — първо краката, после бедрата и накрая цялото му тяло. Хедър забеляза и конвулсиите на вратните му жили.

— Какво жалко създание си, Бок. Но това е типично за расата ви — продължи Ел-Калаам.

— Какво ще правите с него? Ще го задушите — обади се Хедър.

Без да я поглежда, Ел-Калаам рече:

— Напълни го с вода, Феси, но не много бързо. Нека по-дълго да наблюдаваме резултата. Така ще е по-убедително.

— Изтезанието.

Ел–Калаам вдигна рамене.

— Това е просто дума. Жените са по думите. Мъжете действат. Важни са резултатите. Човек винаги трябва да жертва нещо, за да получи онова, което иска. В сегашния случай…

— Значи ти пожертва човещината си — каза Хедър.

Той се извърна толкова бързо, че тя нямаше време да се отдръпне, за да избегне удара в лицето.

— Ти ли ще ми говориш за човещина? — прогърмя гласът му. — Ти, която стреляш. Ловджийката на дребни животни, която убива без цел, ей тъй, за спорт. Аз убивам в защита на своя народ, на родината, за да можем да се върнем в нея. Това, което аз върша, е справедливо, докато ти… — той се изплю в краката й. — За това, което ти правиш, няма никакво извинение — обърна се и кимна с глава към Малагес: — Изведи я от тук. Да чака при брюнетката.