Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Искаш да ме засегнеш, ама няма да стане. Няма да клъвна.

Появи се Рита и обяви:

— Яденето е готово.

— Брюнетката да нахрани Феси и другите — нареди Ел-Калаам и отмести поглед към Джеймс. — Жена ти ще обслужи мен, а после теб.

— Ами Малагес?

— Той ще яде, като се върне. Не искам никой да напуска вилата в този момент.

Хедър излезе от кухнята с поднос, върху който димяха задушени зеленчуци. Ел-Калаам й махна с ръка да се приближи до него.

— На колене! — заповяда й той.

Тя се поколеба за миг и изпълни нареждането му.

Ел-Калаам започна бавно да поема храната. Ползваше само дясната си ръка.

— Не ме зяпай, докато ям — сопна й се той.

След малко от кухнята се появи Сюзън, следвана от Рита. Двете прекосиха стаята и отидоха при Феси, който седеше при останалите мъже от отряда. В този момент вратата се отвори и влезе Малагес. Ел-Калаам вдигна поглед. Мъжът рязко кимна и Ел-Калаам се наведе отново над чинията си.

— Ами мъжът ми? — обади се Хедър.

— Какво мъжът ти?

— И той трябва да яде.

Ел-Калаам бръкна в чинията, бавно взе с два пръста парче зеленчук и внимателно го пъхна в устата на Джеймс. Джеймс се опита да го сдъвче. Залъкът падна в скута му.

— Видя ли? — вдиша рамене Ел-Калаам. — Не му понася. Изобщо не му понася.

— Той има нужда от течности. Направила съм супа.

Ел-Калаам не й обърна внимание и заговори на Джеймс:

— Моля за извинение — иронично каза той. — Тя излезе прав. Тя наистина умеела да прави нещо — Джеймс обаче не продумваше и онзи се обърна отново към Хедър: — Мъжът ти ми каза, че си можела да стреляш.

— Да — отвърна Хедър, — мога.

Ел-Калаам се изсмя.

— И по какво стреляш? По книжни мишени? По патици в езеро? Или може би си стрелец на зайци? О, да — продължи той тържествуващо, — виждам го в очите ти — умееш да държиш оръжие — отмести подноса с храна с гримаса на отвращение. — Иди да сервираш на Рита. Като свършиш, можеш да донесеш на мъжа си от супата, която си приготвила — той се изправи на крака. — Стига да може да я задържи в устата си.

Отиде до телефона и набра номер.

— Министър-председателят — каза Ел-Калаам в слушалката. — Вече наближава три сутринта, Пирате. Колко е часът при вас? — заслуша се за момент, лицето му помръкна. — Всъщност какво ме интересуват вашите проблеми! Дали задачата е трудна или лесна, за мен няма никакво значение. Нашите палестински братя трябва да бъдат освободени днес до шест след обяд. Ако ли не… Помниш твоя стар приятел Бок, нали, Пирате? И още как? Иначе защо ще пращаш дъщеря си тук? Вие с Бок отдавна се знаете, много отдавна. Още навремето, в Европа. Всичко знаем за тогава. Не би поверил дъщеря си на никого друг, нали така? — гласът му прегракна от ярост. — Е, надявам се, имаш снимка на твоя приятел Бок, Пирате. Тогава бъди нащрек за него. Защото ако нашите братя не бъдат освободени до шест часа, неговата снимка ще ти трябва, за да можеш да го разпознаеш.

Ел-Калаам с трясък затвори слушалката и се обърна към Малагес.

— Той си мисли, че нищо няма да изкопчим от него, ама ще има да взема — ръцете му се свиха в юмрук. — Нищо човешко няма в тия проклети израелци — въздъхна дълбоко. — Имат нужда от добър урок. Малагес, доведи Бок. Феси, знаеш с какво да се заемеш — той се спря и дръпна Хедър към себе си. — Ела!

— Къде отиваме?

Ел-Калаам не й отговори. Поведе я покрай коридора, покрай банята със свалената врата до една стая в другия край на къщата. Преди Бок ползваше този апартамент, сега обаче похитителите го бяха превърнали в нещо друго.

Прозорците бяха заковани с дъски, огромното легло беше облегнато на тях. Никаква светлина не проникваше в стаята. Беше оставена само една лампа. Абажурът й бе махнат и крушката светеше ярко. Хедър примижа. Ел-Калаам я дръпна настрана, за да вкарат Бок. Малагес го остави насред стаята.

Бок стоеше с вързани за един дървен стол прасци. Всички мълчаливо изчакаха да дойде Феси. След малко той влезе и затвори вратата. На рамото му висеше нещо като навит градински маркуч. Единият му край беше затъкнат с меден струйник, а другият — с резбовано гнездо от същия метал.

— Знам, че си чудесен обществен говорител — заговори Ел-Калаам, обръщайки се към Бок. — Това не е присъщо за един индустриалец. Капиталистите често са прекалено заети да издават заповеди и да се тъпчат със скъпа храна, нали? — той килна глава настрани. — Само че човек, който живее на гърба на бедните, трябва да знае как да говори с тях. Поне това.

— Някога и аз бях беден — каза Бок. — Знам какво означава.