Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— А къде бяхте вие, когато тя плачеше по цели нощи? Не вие, а аз бях тази, която я държеше в прегръдките си.

По негримираното лице на Джоан Радър избиха две петна — като две малки разтворени чадърчета.

— Нямате право да й говорите така — намеси се Радър. — Особено след като…

— Млъквай! — сряза го Джоан Радър и съпругът й звучно затвори уста. Тя се обърна към Даяна: — А вие не ме баламосвайте с вашите сантименталности. Ако на мен ми стане мъчно и захлипам на рамото ви, светица ли трябва да ви нарека? О, не, лъжете се — сухожилията на врата й бяха изхвръкнали. — Ако такава като вас сестра ми е наричала приятелка, направо ми е жал за нея.

— Джоан, моля ви… — Даяна чувстваше, че трябва да накара тази жена да я разбере. Много лесно беше да каже, че любовта й към Маги ще изтърпи каквото и да е. Но това бе единствената сестра на Маги — семейството й. Мисълта да бъде отхвърлена така грубо от нея изпълни Даяна с пъплещ ужас, който тя не можеше нито да преодолее, нито да определи. — Не искам да споря с вас. Ние и двете обичахме Маги. Това е напълно достатъчно, да ни свърже…

— Да ни свърже? — последва странна въздишка; в гласа й се долавяше истерична нотка. — Ние двете нямаме нищо общо — тя тръсна глава към съпруга си: — Хайде! — не се обръщаше към него по име. — Нашето място не е тук.

Даяна ги проследи с поглед, докато се отдалечаваха; сърцето й се сви и тя си каза: „Съжалявам, Маги.“

Когато се обърна, видя, че на няколко крачки от нея са застанали Крис и групата му. Лицето на Крис изглеждаше изпито и измършавяло. Тай, която стоеше между него и Найджъл, беше вплела дългите си пръсти в ръката на Крис. Докато Даяна ги наблюдаваше, онази извърна глава и каза нещо в ухото му.

— Искам да ида да видя как е Крис — обърна се Даяна към Рубънс.

Той я погледна и отвърна:

— Върви — гласът му беше рязък.

— Няма ли да дойдеш с мен? — тя докосна ръката му.

— Иди ти — повтори той малко по-меко.

— Не се дръж така, Рубънс — прошепна Даяна, — поне тук и в този момент. Недей! Моля те.

— Нали те придружих дотук — рече той, но не грубо. — Сега продължавай сама. Не искам да имам нищо общо с тия хора.

В думите му като че ли се долавяше някакъв намек и тя го подкани:

— Хайде, скъпи. Защо не се доизкажеш?

— Не ревнувам, ако това си мислиш.

— Точно това си мисля — отвърна тя с тъжна усмивка; обърна се и тръгна бавно по току-що окосената трева.

Уханието й напомни за разхвърляните стари къщи в Кейп, за косачката, която я будеше призори със своето пърпорене, за горещите августовски дни в разгара на лятото, за разнасяната от вятъра тежка миризма на миди, струпани накуп под сянка, и за бащиното й лице, надвесено над нея, приветливо, грейнало от слънце и сол. Даяна затвори очи и прехапа устни; усети как пулсът й силно тупти в слепоочията. В нея закрещя глас, жален и отчаян, и тя изведнъж усети вкус на гума в устата си, толкова противен, че й се повдигна.

— Виж ти! — разнесе се гласът на Тай с особеното и английско произношение. — Днес примадоната не е много в настроение.

Даяна отвори очи. Тай беше единствената, която не беше облечена в тъмни дрехи за погребението. Напротив, като че ли специално бе избрала костюм с цвят на праскова и с цепка на полата, чорапи с ръб и червени обувки с много високи токчета. Беше си сложила рубинена огърлица и подходящи към нея обици. Изглеждаше като нагласена за рекламни снимки.

Даяна подмина забележката на Тай и попита:

— Как си, Крис?

— Много е добре — отвърна Тай, преди още Крис да е отворил уста. — Особено откакто е при нас.

— Мислех да поостане известно време сам — отвърна Даяна, чудейки се на себе си от къде на къде се почувства длъжна да обяснява постъпките си. — Той имаше нужда от почивка.

— О, да — отвърна Тай. — Почивка! В твоя дом! Колко алтруистично от твоя страна — тя се усмихна самодоволно; Найджъл направи същото. Тай издаде брадичка напред. — Какво, не ти ли е достатъчен продуцентът?

— За какво говориш?

— Говоря за теб и Крис — злобно отвърна Тай. — Всички знаем какво ставаше… колко страдаше Маги от това.

— Ти не си добре! — рече Даяна, но в същия момент си спомни за последния си телефонен разговор с Маги. Ето кой й беше пуснал тази муха.

— Маги беше аутсайдер — изсъска Тай, — каквато си и ти. Тя се опитваше да пробие там, където не й беше мястото — Тай разпери ръка с длан нагоре, сякаш предлагаше нейната празнота. — И ето къде лежи сега — после едва ли не през смях допълни: — Тя умря заради греховете си.