Джон Гришам - Брокерът

Той за пръв път се обърна към Грийнлоу:

— „Пейтриътс“ или „Пакърс“?

— Моят отбор не стигна чак дотам, но въпреки това винаги гледам мачовете.

— И аз. От кой отбор си?

И това беше най-фаталният въпрос, който Робърт Криц щеше да зададе в живота си. Защото, когато Грийнлоу отговори „Редскинс“, Криц искрено се усмихна и изпита желание да си поговори с него. Прекараха първите няколко минути в установяване на родословието — кой от колко време е фен на „Редскинс“, кои от най-добрите им мачове са гледали, кои играчи харесват най-много, колко пъти са били на финалите за Суперкупата. Грийнлоу поръча следващите бири и двамата вече бяха готови да прекарат още няколко часа, като си разказват стари мачове. Все пак Криц не беше говорил с почти никакви американци, откакто беше в Лондон, а с този тип наистина беше приятно да си побъбриш.

В някакъв момент Грийнлоу се извини и отиде да намери тоалетната. Беше на горния етаж, не по-голяма от килер за метли, с една-единствена тоалетна чиния, както много от тоалетните в Лондон. Той сложи резето на вратата, за да си осигури няколко секунди уединение, и бързо измъкна мобилния си телефон, за да докладва. Планът беше задействан. Специалният екип чакаше малко по-надолу на същата улица. Състоеше се от трима мъже и вече споменатата симпатична млада жена.

По средата на четвъртата бира и на един вежлив спор относно съотношението на отбелязани точки срещу прекъснати пасове от Сони Юргенсен, Криц най-сетне стана, за да отиде до тоалетната. Попита къде се намира и изчезна от поглед. Тогава Грийнлоу ловко пусна в чашата му една малка бяла таблетка „Рохипнол“ — силно успокоително без собствен вкус и мирис. След малко мистър „Редскинс“ се върна, освежен и готов за още бира. После продължиха да разговарят за Джон Ригинс и Джо Гибс и да се смеят, но долната челюст на горкия Криц изведнъж увисна.

— Еха — каза той с вече удебелен език. — Май е най-добре да си ходя. Жената ме чака.

— И аз ще тръгвам — съгласи се Грийнлоу и вдигна чашата си. — На екс.

Двамата пресушиха халбите и станаха да си ходят. Криц вървеше отпред, а Грийнлоу го следваше плътно, готов да го подхване, ако падне. Все пак успяха да минат през тълпата около входа и излязоха на тротоара, където студеният вятър помогна на Криц да се свести, но само за броени мигове. Той напълно забрави за новия си приятел и след по-малко от двайсет крачки вече се клатушкаше на омекналите си крака и търсеше някоя лампа, за която да се хване. Когато залитна, Грийнлоу го сграбчи и тъй като в този момент покрай тях минаваше една млада двойка, произнесе на висок глас:

— По дяволите, Фред, пак си пиян!

Фред обаче беше много повече от пиян. Една кола се появи от нищото и спря до тротоара. Задната врата се отвори и Грийнлоу блъсна полумъртвия Криц на седалката. Първата им отбивка беше един склад на осем пресечки от пъба. Вече в пълно безсъзнание, Криц беше преместен в малък ван с двойна задна врата и без номера. Докато Криц лежеше на пода на вана, един от агентите го инжектира със спринцовка, заредена с изключително чист хероин. Наличието на хероин в кръвта винаги затваряше устата на семейството, ако започнеше да настоява за аутопсия.

Криц вече почти не дишаше, когато ванът излезе от склада и потегли към Уиткъм Стрийт, недалеч от служебния му апартамент. За убийството бяха необходими три превозни средства — ванът, един много голям и тежък мерцедес и кола с ремарке, на волана на която седеше истински англичанин, готов да остане и да си побъбри с полицията. Основната цел на колата с ремаркето беше да задържи останалите автомобили по улицата възможно най-далеч зад мерцедеса.

На третото минаване, докато и тримата шофьори поддържаха контакт помежду си, а двамата агенти, единият от които беше симпатичната млада жена, се криеха на тротоара и също бяха във връзка с тях, задните врати на вана се отвориха, Криц се изсипа на улицата, мерцедесът се насочи право към главата му и я прегази с отвратително хрущене, а после всички, с изключение на англичанина в колата с ремаркето, изчезнаха без следа. Той скочи на спирачките, изхвърча от колата си, дотича до горкия пияница, който неволно беше излязъл на улицата пред колите, и бързо се огледа за други свидетели на катастрофата.

Свидетели нямаше, но в другото платно се приближаваше едно такси. Шофьорът му махна да спре и скоро наоколо спряха и други коли. Малко след това се събра тълпа, а накрая пристигна и полицията. Англичанинът от колата с ремаркето наистина беше пристигнал пръв на местопроизшествието, но не беше видял почти нищо. Видял как мъжът със залитане излязъл между онези две коли, паркирани ей там, тръгнал да пресича улицата и една голяма черна кола го блъснала. Или може би тъмнозелена. Не бил сигурен за модела на колата. Изобщо не му хрумнало да погледне номерата. Нямал никаква представа как изглежда шофьорът убиец. Бил твърде шокиран от появата на пияницата, който изведнъж изскочил на улицата и бил прегазен като куче.