Джон Гришам - Брокерът

В последните часове от един президентски мандат, обречен на по-малък интерес от страна на историците от всеки друг в историята на САЩ, с изключение може би на мандата на Уилям Хенри Харисън (общо 31 дни от встъпването в длъжност до смъртта), Артър Морган се беше скрил в Овалния кабинет заедно с единствения приятел, който му беше останал, и обмисляше последните си решения като президент. Точно в този момент беше напълно убеден, че се е провалил във всяко възможно начинание през последните четири години, и не му се вярваше, че по някакъв вълшебен начин ще успее да оправи всичко сега, когато краят бе толкова близо. Приятелят му също не вярваше, но както обикновено не говореше много и казваше само онова, което президентът би искал да чуе.

Президентът трябваше да реши въпроса с помилванията, да отговори на отчаяните молби от крадци, измамници и лъжци, някои от които бяха в затвора, други не бяха излежавали присъда, но все пак искаха да изтрият петната от доброто си име и да възстановят безценните си права. Всички до един твърдяха, че са му приятели, приятели на негови приятели или непоколебими негови поддръжници, макар че на пръсти се брояха сполучилите да дадат знак за тази своя подкрепа, преди да настъпи дванайсетият час. Беше доста тъжно, че след четири бурни години начело на свободния свят сега властта му се разпростираше единствено върху тази мизерна купчина молби от една банда мошеници. На кои от крадците следваше да се позволи да крадат отново? Ето това беше съдбовният въпрос, който занимаваше президента в изтичащите часове от мандата му.

Последният му приятел се казваше Криц и двамата се познаваха още от общежитието в „Корнел“, където Морган беше президент на студентския съвет, а Криц броеше бюлетините в избирателните урни. През последните четири години Криц беше работил като началник на отдела за връзки с обществеността, началник на президентския кабинет, съветник по въпросите на националната сигурност и дори като държавен секретар, макар че на последния пост се задържа едва три месеца, преди президентът да го премести на по-безопасна длъжност, на която уникалният дипломатически стил на Криц нямаше да предизвика трета световна война. Последното му назначение беше през миналия октомври, във финалните напрегнати седмици на предизборната кампания на Морган. След като предварителните допитвания показаха, че президентът Морган изостава драстично от съперника си в поне четирийсет от петдесетте американски щата, Криц лично се беше заел с кампанията му и беше успял да отблъсне и останалите десет, макар че за Аляска можеше да се спори.

Бяха уникални избори за историята на САЩ. Действащият президент на страната никога не беше получавал толкова малко гласове. Всъщност гласовете бяха само три, и всичките от Аляска — единствения щат, където Морган, по настояване на Криц, изобщо не беше водил предизборна кампания. Претендентът за президентския пост беше получил петстотин трийсет и пет избирателни гласа, президентът Морган беше получил три. Думата „катастрофа“ беше просто смешно слаба, за да опише гигантските размери на този провал.

След като избирателните гласове бяха преброени обаче, претендентът за президентския пост, следвайки един особено лош съвет на екипа си, реши да оспори резултатите в Аляска. Защо да не вземе всичките 538 избирателни гласа в страната? Все пак това щеше да бъде единственият случай в историята, когато един претендент можеше напълно да срази своя противник, като по този начин демонстрира най-убедителната от всички възможни победи. Действащият президент продължи да се измъчва още цели шест седмици, докато в Аляска трескаво се водеха съдебни дела. Когато в крайна сметка Върховният съд на САЩ все пак му призна трите избирателни гласа от този щат, двамата с Криц мълчаливо отпразнуваха победата, като си поделиха бутилка шампанско.

Президентът Морган направо се влюби в Аляска, макар че според последните преброявания, подкрепени от Върховния съд, за него бяха гласували само седемнайсет души повече, отколкото за претендента.

Може би поначало трябваше да се откаже от предизборната кампания и в други щати.

Успя да загуби дори в Делауер, родния си щат, където някога, когато електоратът все още беше с всичкия си, беше изкарал осем чудесни години като губернатор. Точно както Морган не беше успял да отдели време за Аляска, неговият противник напълно се беше отказал от Делауер — там практически нямаше местни партийни организации, нито телевизионни реклами, нито дори една предизборна проява. Въпреки това претендентът беше успял да спечели 52% от гласовете на избирателите.