Джон Гришам - Брокерът

Хакерите нарекоха откритието си „Нептун“.

Тримата млади компютърни гении бяха получили образованието си в САЩ. Шефът им се казваше Сафи Мирза и беше бивш асистент от Станфордския университет, който за кратко беше работил в корпорация „Брийдин“ — частна компания за сателитни комуникации, която преди беше обслужвала американското военно министерство, но й бяха прекъснали договора. Вторият пакистанец, Фейзал Шариф, имаше магистърска степен по информатика от Техническия университет в Джорджия.

Третият и най-млад член на бандата „Нептун“ се казваше Фарук Хан и именно той най-сетне написа програмата, с която успяха да проникнат в първия спътник от системата. Когато влязоха, Фарук започна да прехвърля оттам разузнавателна информация, която беше толкова очевидно строго секретна, че и тримата с Фейзал и Сафи усетиха, че влизат в ничия земя. Сателитите бяха направили ясни цветни снимки на тренировъчни лагери за терористи в Афганистан и правителствени лимузини в Пекин. „Нептун“ чуваше всичко, което си дърдореха пилотите на китайски изтребители, докато летяха на 6000 метра над земята, и можеше да разгледа какво точно се товари в някоя подозрителна наглед рибарска лодка в Йемен. „Нептун“ проследи един брониран камион, в който най-вероятно се возеше Фидел Кастро, докато се движеше по улиците на Хавана. Видяха и картина на живо, която ги шокира напълно — самият Ясер Арафат, който излезе на една алея до бункера си в ивицата Газа, запали си цигара и се изпика в храстите.

В продължение на две безсънни денонощия тримата хакери не откъснаха поглед от спътниците, които летяха в небето над Пакистан. Софтуерът им беше на английски, а тъй като „Нептун“ очевидно се интересуваше най-живо от Близкия изток, Азия и Китай, беше лесно да се предположи, че системата принадлежи на САЩ — като Великобритания и Израел бяха втората и третата възможност. Може би беше таен общ проект на САЩ и Израел.

След като подслушваха две денонощия, тримата избягаха от апартамента и установиха малката си база на друго място — във фермата на един приятел, на двайсетина километра от Карачи. Откритието им наистина беше много вълнуващо, но и тримата, особено Сафи, искаха да отидат още по-далеч. Той беше твърдо уверен, че ще успее не само да подслушва, но и да манипулира системата от спътници.

Постигнаха първия си успех, като накараха спътниците да видят как Фейзал Шариф чете вестник. За да не издадат новото си местоположение, Фейзал отиде с автобуса до центъра на Карачи, предрешен със зелена барета и слънчеви очила, купи си вестник и седна на пейка в парка до едно определено кръстовище. Фарук изпрати няколко команди по мощния им сателитен телефон и един от спътниците на „Нептун“ послушно откри Фейзал, даде достатъчно добро увеличение, за да се прочетат заглавията във вестника му, и изпрати картината обратно във фермата, където останалите я наблюдаваха с безмълвно изумление.

Електронно-оптичната връзка със Земята предаваше с възможно най-високата разделителна способност, постижима от тогавашните технологии, с точност до 1,20 метра — същата като на спътниците на американското военно разузнаване и около два пъти по-добра от най-качествените европейски и американски телевизионни спътници.

В продължение на седмици и месеци тримата работеха денонощно, за да напишат програми за новото си откритие. По-голямата част не ставаше за нищо, но докато правеха фина настройка на онези програми, които все пак работеха, те откриваха нови и нови изумителни възможности на системата „Нептун“.

Осемнайсет месеца след като откриха „Нептун“, тримата вече разполагаха с четири оптични диска по 2 гигабайта всеки, на които беше записана последната версия на програмата им. Освен че увеличаваше скоростта, с която „Нептун“ се свързваше с многобройните си контакти на Земята, тя му позволяваше и да блокира действието на повечето останали навигационни, комуникационни и разузнавателни спътници, които вече се намираха в земната орбита. Тъй като не успяха да измислят нищо по-добро, тримата нарекоха своята програма „Джем“.

Макар че системата, която наричаха „Нептун“, беше собственост на някой друг, тримата конспиратори вече бяха в състояние да я контролират, напълно да я манипулират и дори да я блокират така, че да стане безполезна. Разрази се ожесточен спор. Сафи и Фейзал проявиха алчност и искаха да продадат „Джем“ на онзи купувач, който им предложи най-добра цена. Фарук обаче смяташе, че отрочето им може да причини само беди и нищо друго. Той искаше да го предадат на пакистанската армия и така да си измият ръцете от цялата история.