Джон Гришам - Брокерът

И прочие, и прочие. Прат си направи второ „Блъди Мери“.

Един „кореспондент“ — а не просто „репортер“ — реши да вдигне летвата и изрови някакъв материал за сенатора Джейси Хъбард, така че Прат се протегна към дистанционното, за да усили звука. На екрана се появи голяма портретна снимка на Хъбард. Бившият сенатор бил открит с куршум в главата седмица преди Бакман да се признае за виновен. Случаят първоначално бил определен като самоубийство, но впоследствие обстоятелствата били наречени „съмнителни“, макар че нямало заподозрян извършител. Пистолетът бил със заличен сериен номер и най-вероятно бил откраднат. Хъбард бил запален ловец, но никога през живота си не бил стрелял с малокалибрено оръжие. Нагарът по пръстите на дясната му ръка изглеждал съмнителен. Аутопсията разкрила високо съдържание на алкохол и барбитурати в тялото му. Наличието на алкохол не изненада никого, но предположението за употреба на наркотици дойде като гръм от ясно небе. Няколко часа преди да го открият, Хъбард бил забелязан в компанията на привлекателна млада дама в някакъв бар в Джорджтаун, нещо твърде обичайно за него.

Преобладаваше мнението, че жената тайно му е сипала наркотик колкото да го упои, след което го е предала в ръцете на професионални убийци. Откарали го на отдалечен парцел на гробището „Арлингтън“ и му пуснали един-единствен куршум в главата. Оставили тялото на гроба на брат му, многократно награждаван герой от Виетнамската война. Интересно хрумване, макар че онези, които го познаваха добре, твърдяха, че рядко говорел за семейството си, а мнозина изобщо не били чували за брат му.

Неизказаната официално версия гласеше, че Хъбард бил убит от същите онези, които нямали търпение да гръмнат Джоуел Бакман. В продължение на години след това Карл Прат и Ким Болинг здравата се ръсеха за професионални бодигардове — в случай че имената им фигурираха в същия този списък. Очевидно беше излишно да се презастраховат. Подробностите около съдбовната сделка, вързала ръцете на Бакман и отнела живота на Хъбард, бяха уговорени от тези двамата и с времето Прат поразхлаби пръстена на охраната около себе си, макар че никога не се разделяше със своя ругер.

Но Бакман вече беше далеч от всичко това и разстоянието продължаваше да се увеличава с всяка изминала минута. По някакво странно съвпадение той също мислеше за Джейси Хъбард и неговите предполагаеми убийци. Имаше предостатъчно време за мислене — четиринайсет часа на сгъваемо легло в товарен самолет, който летеше с оглушителен шум и се тресеше непрекъснато, бяха в състояние да притъпят усещанията на всеки човек. Или поне на всеки нормален човек. За един току-що освободен бивш затворник, който беше прекарал шест години в изолирана килия, полетът всъщност беше доста стимулиращо преживяване.

Хората, които бяха убили Джейси Хъбард, със сигурност желаеха смъртта и на Джоуел Бакман и докато подскачаше нагоре-надолу на височина 8000 метра, той си задаваше някои много сериозни въпроси. Кой беше лобирал да го помилват? Къде смятаха да го скрият? И кои всъщност бяха „те“?

Е, беше си направо приятно. Все пак едва преди по-малко от двайсет и четири часа го занимаваха по-скоро проблеми като: „Наистина ли се опитват да ме уморят от глад? Или от студ? Дали бавно ще се побъркам в тази килия четири на четири метра? Или ще се побъркам бързо? Дали някога ще мога да видя внуците си? А искам ли да ги видя изобщо?“

Новите въпроси му харесваха повече, независимо колко го притесняваха. Сега поне щеше да си достави удоволствието да мине по някоя улица, да поема с пълни гърди въздуха на свободата, да се радва на слънцето, може би да спре в някое кафене и бавно да изпие едно силно кафе.

Спомни си за един клиент, богат вносител на кокаин, който беше заловен при операция на Агенцията за борба с наркотиците. Клиентът беше толкова едра риба в наркотрафика, че федералните му предложиха нов живот с ново име и ново лице, ако се съгласи да изпее всичко за колумбийците. Той наистина пропя и след сложна пластична операция се роди като нов човек в северната част на Чикаго, където се сдоби с малка книжарница. Няколко години по-късно Джоуел се беше отбил да го види и беше открил, че клиентът му си е пуснал козя брадичка, пуши лула и изглежда съвсем щастлив, обикновен и доволен. Беше се оженил повторно и имаше три доведени деца от съпругата си, а колумбийците не знаеха абсолютно нищо за това.

Светът е голям. Не е чак толкова трудно да се скриеш.