Джон Гришам - Брокерът

— Бихте ли побързали, сър, като в същото време говорите по-тихо?

Имаше осемнайсет отделни обвинения в различни престъпления, които варираха от шпионаж до държавна измяна. Когато прокурорът свърши с четенето, в очите на публиката Джоуел Бакман вече беше в същата категория като Адолф Хитлер.

Затова адвокатът му незабавно припомни на съда и всички присъстващи, че нито една точка от това обвинение не е доказана и то не представлява нищо повече от художествено четене на една от страните — а именно, сериозно изкривената гледна точка на прокуратурата. После обясни, че неговият клиент се признава за виновен само по четири от осемнайсетте обвинения — онези, свързани с незаконното притежание на военна документация. После съдията започна да чете дългото искане за извънсъдебно споразумение и никой не каза нищо в продължение на двайсет минути. Портретистите, които по традиция седят на първия ред в американските съдилища, скицираха сцената толкова бързо и яростно, че изображенията нямаха почти нищо общо с действителността.

Скрит в дъното на залата, между напълно непознати хора, седеше Нийл Бакман, най-големият син на Джоуел. Към този момент все още се водеше партньор в кантората „Бакман, Прат и Болинг“, но това щеше да се промени съвсем скоро. Той с ужас гледаше как се развиват събитията и не можеше да повярва, че някога толкова могъщият му баща сега се признава за виновен и всеки миг ще бъде погребан жив в някой федерален затвор.

Най-сетне обвиняемият беше доведен на подсъдимата скамейка. Той събра цялата си останала гордост и намери сили да погледне съдията в очите. Адвокатите му не спираха да шепнат и на двете му уши, докато се признаваше за виновен по въпросните четири обвинения, а после го отведоха обратно на мястото му. Освен към съдията той не погледна към никой друг.

Датата за обявяване на присъдата беше определена за следващия месец. И докато слагаха белезниците на Бакман и го отвеждаха, за всички присъстващи постепенно стана ясно, че никой не може да го принуди да разкрие тайните си и той наистина ще остане в затвора толкова дълго време, че конспирациите му ще се разпаднат от само себе си. Тълпата започна бавно да се разотива. Новинарите получиха само половината от репортажа, който им трябваше. Важните клечки от различните организации си тръгнаха без коментар — някои от тях бяха доволни, че тайните им са запазени, а други бяха бесни, че престъпленията на колегите им са останали неразкрити. Колкото до Карл Прат и останалите обезсърчени партньори, те се запътиха към най-близкия бар.

Първият репортер се обади във фирмата няколко секунди преди девет сутринта. Прат вече беше предупредил секретарката си, че трябва да очаква подобни обаждания. Беше инструктирана да отговаря на всички, че Прат е в съда и се занимава с някакви тромави процедурни дейности, така че може би ще отсъства в продължение на месеци. Скоро всички телефонът линии бяха блокирани и работният ден, който беше започнал съвсем нормално, се превърна в ад. Всички адвокати и сътрудници във Вашингтон зарязаха онова, с което се занимаваха в момента, и се хванаха да клюкарстват. Някои от тях не откъсваха очи от вратите на кабинетите си, сякаш очакваха Бакман всеки момент да нахълта и да им поиска сметка.

Прат пък направо се беше заключил в офиса си, гледаше новинарския канал по кабелната и отпиваше от първия си коктейл „Блъди Мери“ за деня. За щастие във Филипините беше отвлечен цял автобус с датски туристи, защото иначе Джоуел Бакман щеше да бъде новината на деня. Но туристите все пак водеха със съвсем малка преднина и Бакман твърдо беше заел второто място, а в телевизионните студиа се изсипваха всевъзможни експерти, изчакваха да ги напудрят и заемаха своето място под светлината на прожекторите, където незабавно започваха да дърдорят за легендарните престъпления на Бакман.

Бивш директор на Пентагона нарече помилването „потенциална катастрофа за националната сигурност“. Пенсиониран федерален съдия, който беше на деветдесет и няколко години и не изглеждаше нито ден по-млад, неизненадващо определи цялата история като „поредната грешка на съдебната система“. Млад и неопитен сенатор от щата Върмонт си призна, че не знае много за скандала с Бакман, но въпреки това беше адски въодушевен, че го дават на живо по телевизията, и обеща да проведе всевъзможни разследвания. Служител от Белия дом, който пожела да остане анонимен, заяви, че новият президент на САЩ бил „разтревожен“ от помилването и възнамерявал да го преразгледа, каквото и да означаваше това.