Джон Гришам - Брокерът

— Една или две чаши? — попита той.

— Чаша шампанско, Дан?

Сандбърг не можа да се удържи да не си погледне часовника. Струваше му се малко рано да подкара отсега с алкохол, но какво пък толкова, по дяволите? Колко често му се случваше да седи в президентски апартамент с изглед към Белия дом и да посръбва шампанско по 300 долара бутилката?

— Добре, но малко — съгласи се той.

Сервитьорът напълни две чаши, върна бутилката обратно в леда и излезе от стаята в момента, в който телефонът отново зазвъня. Този път се обаждаше Рандъл от Бостън, който също трябваше да изчака до телефона още един час, докато Бакман си свърши работата.

Той тресна слушалката и каза:

— Хапни нещо, Дан, поръчал съм достатъчно и за двамата.

— Не, благодаря, вече изядох едно геврече.

Сандбърг взе шампанското си и отпи малка глътка.

Бакман топна една препечена филийка в купчинката хайвер, която струваше 500 долара, и я натика цялата в устата си — като тийнейджър, който яде чипс с доматено пюре. Енергично задъвка, седнал с чаша в ръка, и продължи с интервюто.

— Помилването? — повтори. — Помолих президента Морган да преразгледа моя случай. Честно казано, не се надявах да прояви интерес към молбата ми, но той е много проницателен човек.

— Артър Морган?

— Да, Дан, той е силно подценяван като президент. Не заслужаваше такъв погром. Ще липсва на всички ни, ще видиш. Както и да е, колкото повече проучваше моя случай, толкова повече се засилваха съмненията му. Морган успя да погледне отвъд димната завеса, която бяха вдигнали от правителството. Прозря техните лъжи. Самият той е опитен адвокат и прекрасно разбира с каква власт разполагат федералните ченгета, когато си наумят да натопят някой невинен гражданин.

— Твърдиш, че си невинен?

— Абсолютно. Не съм направил нищо лошо.

— Но ти се призна за виновен!

— Нямах друг избор. Отначало отправиха изфабрикувани обвинения срещу мен и Джейси Хъбард. Ние не трепнахме. „Ще се видим на делото — така им казахме. — Само съберете съдебен състав.“ Това толкова ги изплаши, че прибягнаха до обичайното си средство в такива случаи. Подгониха приятелите и семействата ни. Тези гестаповски кретени отправиха обвинение срещу сина ми, Дан, който току-що беше завършил университета и нямаше никаква представа от моите дела. Защо не напишеш за това?

— Вече написах.

— Както и да е, нямах друг избор, освен да се примиря. За мен делото се превърна в нещо като знак за доблест. Признах се за виновен, така че да отменят всички обвинения срещу сина ми и моите партньори. И президентът Морган прозря причината да го направя. Ето защо бях помилван — защото го заслужавах.

Още една препечена филийка, още една порция хайвер с цената на златото, още едно сръбване от луксозното шампанско, за да ги преглътне по-лесно. Бакман закрачи из стаята и съблече сакото си, сякаш нямаше търпение да се разтовари от всичко, което му тежеше. Сетне изведнъж спря и заяви:

— Но стига толкова за миналото, Дан. Нека да поговорим за бъдещето. Виж Белия дом ей там. Ходил ли си някога на вечеря по покана на президента, където си заобиколен от фракове, лъскави военни униформи и красиви рокли?

— Не.

Бакман беше застанал до прозореца и не откъсваше поглед от Белия дом.

— Аз съм ходил, два пъти — каза той с нотка на тъга. — Но ще го направя отново. Дай ми две, най-много три години, и един ден ще ми изпратят покана с правителствен куриер, отпечатана на дебела хартия със златни букви: „Президентът и Първата дама на САЩ ще се радват на честта да присъствате…“

Той се обърна и самоуверено се усмихна на Сандбърг.

— Това е властта, Дан. За това живея.

Беше добра реплика за цитиране в статията, но Сандбърг предпочиташе нещо друго. Той рязко върна брокера в действителността с директен въпрос:

— Кой уби Джейси Хъбард?

Раменете на Бакман увиснаха и той отиде до кофичката с лед, за да напълни отново чашата си.

— Беше самоубийство, Дан, чисто и просто самоубийство. Джейси се чувстваше толкова унижен, че направо не е за вярване. ФБР го унищожи. И той не издържа.

— Трябва да ти кажа, че ти си единственият човек в този град, който вярва на версията за самоубийство.

— А освен това съм и единственият човек в този град, който знае истината. Цитирай ме, ако обичаш.

— Добре.

— Нека да поговорим за нещо друго.

— Честно казано, Бакман, миналото ти е много по-интересно за читателите от бъдещето. От един доста надежден източник знам, че си получил помилване, защото от ЦРУ са искали да те пуснат на свобода, че Морган се е огънал под натиска на Теди Мейнард и че са те скрили някъде, за да видят кой ще те докопа пръв.