Джон Гришам - Брокерът

— Е, значи първият ми въпрос е: къде беше досега?

— В Европа. Помотах се насам-натам и разгледах Стария континент.

— За два месеца?

— Да, според мен стигат.

— Нещо определено?

— Всъщност не. Прекарах доста време по влаковете, което е чудесен начин за пътуване. Човек вижда всичко.

— Защо се върна?

— Тук е моят дом. Къде иначе да отида? Какво друго да правя? Да пътуваш из Европа звучи много забавно и наистина беше така, но човек не може да направи кариера от това. А аз имам работа за вършене.

— Каква работа?

— Обичайната ми работа. Политически връзки и консултации.

— Тоест лобиране, така ли?

— Във фирмата ми ще има и отдел за лобиране, да. Това ще бъде много важна част от нашата работа, но в никакъв случай няма да бъде единствената.

— За коя фирма говориш?

— За новата ми фирма.

— Не разбирам, мистър Бакман.

— Отварям нова фирма. Ще се казва „Бакман Груп“ и ще има офиси тук, в Ню Йорк и в Сан Франциско. Ще започна с петима партньори, но до една година сигурно ще нараснем до двайсет.

— За кои хора става дума?

— О, все още не мога да говоря с имена. Засега оформяме договорите, преговаряме за подробностите и изобщо се занимаваме с неща, които изискват дискретност. Смятаме да прережем лентичката на първи май, сигурно ще се получи голямо събитие.

— Несъмнено. Значи няма да е точно адвокатска фирма, така ли?

— Не, но планираме по-късно да отворим и юридически отдел.

— Мислех, че си изгубил адвокатските си права, когато…

— Да, така е. Но след като бях помилван, отново имам право да се явя на изпит пред колегията. Ако ме бъзне мухата да започна да съдя разни хора, ще преговоря учебниците и ще си взема ново разрешително. Но това със сигурност няма да стане скоро, защото имам много работа.

— Каква по-точно?

— Да задвижа фирмата, да събера начален капитал и, на първо място, да се срещна с потенциалните ни клиенти.

— Можеш ли да назовеш някои от тях?

— Не, разбира се, но ако почакаш още няколко седмици, тази информация също ще бъде огласена.

Телефонът на бюрото звънна и Бакман се намръщи:

— Извинявай за секунда. Очаквам едно обаждане.

Той отиде и вдигна слушалката. Сандбърг чу следното:

— Ало, Бакман на телефона. Да, здравей, Боб. Да, утре ще бъда в Ню Йорк. Виж, нека ти се обадя след час, става ли? В момента имам среща.

После затвори и отново се обърна към Сандбърг:

— Извинявай.

Беше Нийл, който се обади точно както се бяха разбрали в 9:15 и щеше да продължи да звъни на всеки десет минути през следващия час.

— Няма нищо — каза Сандбърг. — Нека сега да поговорим за помилването ти. Чете ли статиите, в които се цитираха слухове, че си обвинен в подкуп на президента, за да получиш помилване?

— Дали съм чел статиите? Вече съм наел екип от адвокати, Дан. Момчетата ми работят по въпроса. Когато федералните успеят да съберат разширен състав съдебни заседатели, ако изобщо стигнат дотам, вече съм ги уведомил, че искам да свидетелствам пръв. Нямам абсолютно нищо, което да крия, а твърдението, че съм си купил помилването, е клевета по смисъла на закона.

— Значи смяташ да заведеш дело?

— Абсолютно. Моите адвокати подготвят дело за клевета срещу „Ню Йорк Таймс“ и онзи касапин Хийт Фрик. Ще бъдем безмилостни. Делото ще бъде истински скандал и накрая те ще ми платят много, много пари.

— Сигурен ли си, че искаш да публикувам това?

— И още как, по дяволите! И докато все още сме на тази тема, искам да поздравя теб и всекидневника, в който работиш, за похвалната ви въздържаност от подобни инсинуации. Бях доста изненадан от нея, но изненадата ми беше изцяло приятна.

От самия факт, че Сандбърг беше поканен в президентския апартамент на Бакман, вече ставаше сензационна статия. Сега обаче тя автоматично щеше да излезе на първа страница, още утре сутринта.

— Нека да го запишем напълно ясно — помоли Сандбърг. — Значи отричаш, че си платил за помилването?

— Отричам категорично и яростно. И ще осъдя всеки, който се осмели да го твърди.

— Тогава защо беше помилван?

Бакман се намести на стола и се накани да се впусне в дълга реч по темата, но точно в този момент рязко се позвъни на вратата.

— А, закуската — каза той и скочи на крака.

Той отвори вратата и в стаята влезе сервитьор с бяло сако, който буташе количка с черен хайвер и всякакви други вкуснотии, бъркани яйца с трюфели и бутилка шампанско „Круг“ в кофичка с лед. Докато Бакман разписваше сметката, сервитьорът отвори бутилката.