Джон Гришам - Брокерът

— Мистър Мейнард вече не работи там, мистър Бакман.

— Да, но някой друг работи на неговото място. Аз не искам пари, майоре. Искам защита. На първо място, искам правителството на собствената ми страна да ме остави на мира.

— Това може да се уреди — отвърна убедено Роланд.

— А освен това ми трябва малко помощ, за да се справя с правителствата на няколко други държави.

— Защо не ни разкажете всичко, мистър Бакман? Колкото повече знаем, толкова по-лесно ще можем да ви помогнем.

С изключение на Нийл, Джоуел Бакман не вярваше на нито едно човешко същество на земята. Но беше ударил часът да разкрие всичките си карти и да се надява на най-доброто. Преследването беше свършило; вече нямаше къде да бяга.

Той започна със самата система „Нептун“ и историята за създаването и в комунистически Китай; как необходимите за това технологии били откраднати от две различни американски компании от военнопромишления комплекс; как спътниците били изстреляни тайно и успели да заблудят не само американците, но и руснаците, англичаните и израелците. Бакман разказа и дългата история на тримата пакистанци — фаталното им откритие, страха им от онова, което бяха намерили в космоса, любопитството им към възможността да комуникират с „Нептун“, блестящите им способности, довели до създаването на програми за манипулиране и неутрализиране на системата. Описа в най-черни краски и собствената си необмислена алчност, когато се беше опитал да продаде „Джем“ на правителствата на различни държави, като се беше надявал да спечели повече, отколкото дотогава се е смятало за възможно. Не им спести нищо, докато разказваше за безразсъдството на Джейси Хъбард и глупавите им планове да продадат програмата. Без никакво колебание призна собствените си грешки и пое пълната отговорност за хаоса, който беше предизвикал. После продължи.

Не, руснаците не проявили интерес към неговата стока. Те си имали собствени спътници, а освен това нямали средства, с които да преговарят за нови.

Не, израелците не успели да сключат сделка. Но имали огромното желание, особено след като подозирали, че се готви сделка със Саудитска Арабия. Арабите умирали да купят „Джем“. Те също имали няколко собствени спътници, но никой от тях не можел да се сравнява с въпросния „Нептун“.

Всъщност нито един космически спътник не можел да се сравнява с „Нептун“ — дори последното поколение американски разузнавателни сателити.

Така че арабите всъщност бяха виждали на живо и четирите диска. В строго контролирани условия тримата пакистанци бяха направили демонстрация на програмата пред двама агенти от арабските тайни служби. Демонстрацията била проведена в една компютърна лаборатория на територията на техническия университет в щата Мериланд и била зашеметяваща и напълно убедителна. Бакман също присъствал, както и Хъбард.

Арабите предложили за „Джем“ 100 милиона долара. Хъбард, който се смятал за близък с тях, бил основният играч по време на преговорите. Била заплатена „трансакционна такса“ от един милион долара, преведени в банкова сметка в Цюрих. Хъбард и Бакман обаче поискали за програмата половин милиард долара.

После настъпил същински ад. Федералните ги подгонили с призовки, заповеди за обиск, прокурорски нареждания за задържане и разследване и арабите се подплашили. Хъбард бил убит. Джоуел избягал в затвора, за да спаси живота си, като оставил след себе си пълен хаос и голям брой ядосани хора, които сериозно му имали зъб.

Разказът на Бакман продължи четирийсет и пет минути и не беше прекъснат нито веднъж. Когато свърши, и тримата военни от другата страна на масата бяха спрели да си записват. Бяха твърде погълнати от историята и само слушаха.

— Сигурен съм, че ще се разберем с израелците — каза майор Роланд. — Ако ги уверим, че арабите никога няма да пипнат „Джем“, ще се успокоят много по-лесно. От години преговаряме с тях и „Джем“ е една от любимите им теми. Уверен съм почти сто процента, че ще се успокоят, когато разберат, че е у нас.

— А арабите?

— Те също са питали за него неведнъж, на най-високо равнище. В днешно време имаме доста общи интереси с тях. Убеден съм, че те също ще се успокоят, когато разберат, че се намира у нас и никой друг няма да го пипне. Добре познавам техния начин на мислене и според мен просто ще отпишат цялата история като неуспешна сделка. Остана само въпросът за онзи милион, който са платили като такса.

— За тях това са джобни пари. Няма да им ги върна.