Джон Гришам - Брокерът

Нийл неволно се озърна в собствения си двор, като едва ли не очакваше да види многобройни агенти, облечени в черно, които щурмуват къщата му. Откога баща му беше станал такъв шпионин? Може би заради шестгодишния престой в затвора? Сигурно беше прочел хиляда трилъра вътре.

— Запомни ли? — попита остро Джоуел.

— Да, добре. Тръгвам веднага.

Айра Клейбърн приличаше на човек, който е прекарал целия си живот на риболовна гемия, а не на сенатор с трийсет и пет годишен стаж. Прадедите му бяха рибари от океанския бряг на Северна Каролина и в продължение на сто години бяха хвърляли мрежите край дома си в Окракоук. Айра сигурно щеше да се захване със същата професия, ако един учител по математика в шести клас не беше открил, че момчето притежава забележителен коефициент на интелигентност. Успя да спечели стипендия от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. С друга стипендия взе магистърска степен в Йейл. С трета отиде в Станфорд, където добави титлата „доктор на науките“ пред името си. После доволно се зае с преподавателска дейност в „Дейвидсън“, но скоро му се наложи да направи компромис с ръководството на университета и да влезе за малко в Сената, колкото да попълни нечий недовършен мандат. После неохотно изкара още един цял мандат, а през следващите трийсет години правеше всичко възможно, за да се махне от Вашингтон. Оттам обаче го освободиха едва когато навърши седемдесет и една. Когато напусна Сената, той отнесе със себе си най-добрата експертиза по американско външно разузнаване, постигана от професионален политик.

Клейбърн се съгласи да отиде до хотел „Мариот“ с Карл Прат, с когото отдавна играеше тенис, единствено от любопитство. Доколкото знаеше, мистерията с „Нептун“ така и не беше разрешена. Но все пак той нямаше достъп до актуална секретна информация вече повече от пет години, през които почти всеки ден се занимаваше с риболов и с огромно удоволствие изкарваше лодката си от Хатърас чак до Кейп Лукаут.

По време на залеза на кариерата си в американския Сенат той беше проследил възхода на Джоуел Бакман като най-новия представител на една дълготрайна порода нафукани лобисти, развили до съвършенство умението да извиват ръцете на политиците срещу огромни хонорари. Клейбърн вече напускаше Вашингтон, когато откриха мъртъв Джейси Хъбард — още една политическа кобра, която най-сетне си получи заслуженото.

И смяташе цялата им пасмина за напълно безполезна.

Когато вратата на стая 520 се отвори, Клейбърн последва Карл Прат в стаята и се озова лице в лице със самия дявол.

Но дяволът се оказа много вежлив, забележително тих и изобщо съвсем различен човек. Какво ли не прави затворът с хората.

Джоуел представи себе си и сина си Нийл на сенатор Клейбърн. Всички възпитано си стиснаха ръцете и се поздравиха. На масата в малкия апартамент бяха сервирани сладкиши, кафе и сок. Имаше и четири стола, наредени приблизително в кръг, който четиримата заеха.

— Няма да ви отнема много време — започна Джоуел. — Господин сенатор, имам нужда от помощта ви. Не знам доколко сте в течение с доста неприятната история, заради която ме прибраха за няколко години…

— Знам основните факти, но някои въпроси останаха без отговор.

— Сигурен съм, че аз знам отговорите.

— Чия е тази сателитна система?

Джоуел сякаш не го свърташе на едно място. Той отиде до прозореца, загледа се навън, без да вижда нищо, и дълбоко си пое дъх.

— Построена е от комунистически Китай на астрономическа цена. Както знаете, китайците много изостават от нас по отношение на конвенционалните оръжия, затова харчат огромни средства за високи технологии. След като откраднали ноу-хау от нас, те успели да вдигнат в космоса системата, която ние наричаме „Нептун“, без ЦРУ да разбере.

— Как е възможно?

— С хитро използване на „ниски“ технологии. Горски пожари. Една нощ запалили осемдесет хиляди декара гора в една от северните си провинции. Получил се огромен облак, в който успели да изстрелят три ракети, всяка с по три спътника на борда.

— Руснаците веднъж направиха нещо подобно — каза Клейбърн.

— Но този път и те се хванаха на собствения си номер. И те не са видели „Нептун“. Никой не го е видял. Никой на света не знаеше, че системата съществува, преди моите клиенти случайно да се натъкнат на нея.

— Пакистанските студенти?

— Да, а сега и тримата са мъртви.

— Кой ги е убил?

— Подозирам, че китайското разузнаване.

— А кой е убил Джейси Хъбард?