Джон Гришам - Брокерът

— Пак те.

— И сега тези хора са близо до вас?

— Много по-близо, отколкото би ми се искало.

Клейбърн се протегна да си вземе поничка, а Прат пресуши чаша портокалов сок.

— Софтуерът е у мен — продължи Джоуел. — „Джем“, както го нарекоха самите те. Имаше само едно копие от него.

— Същото, което вие се опитахте да продадете? — попита Клейбърн.

— Да. А сега наистина искам да се отърва от него. Оказа се, че това съкровище е прокълнато, така че нямам търпение да го дам на някой друг. Просто не знам кой трябва да го получи.

— ЦРУ? — предложи Прат, който досега не се беше обаждал.

Клейбърн отрицателно поклати глава още преди Джоуел да отговори.

— Не им вярвам — каза Джоуел. — Теди Мейнард ми издейства помилване само за да ме пуснат на свобода и да видят кой ще ме убие. А сега има някаква дама временно изпълняваща длъжността директор.

— Има и нов президент — допълни Клейбърн. — Точно в момента в ЦРУ е пълен хаос. Дори не бих се опитвал да се свържа с тях.

С тези думи сенатор Клейбърн прекрачи една невидима граница и от любопитен наблюдател се превърна в съветник.

— Тогава с кого да говоря? — попита Джоуел. — На кого мога да се доверя?

— На военното разузнаване — отвърна Клейбърн без никакво колебание. — Техният началник е майор Уес Роланд, с когото отдавна сме приятели.

— От колко време работи там?

Клейбърн се замисли само за секунда, преди да отговори:

— Десет, може би дванайсет години. Има огромен опит и е хитър като лисица. Освен това е мъж на място.

— И вие можете да му се обадите?

— Да. Поддържаме връзка.

— Той не трябва ли да докладва на директора на ЦРУ? — попита Прат.

— Трябва. Всички докладват на ЦРУ. В този момент съществуват поне петнайсет различни разузнавателни агенции — нещо, срещу което се борих цели двайсет години — и всички те по закон са длъжни да докладват на ЦРУ.

— Значи Уес Роланд ще вземе това, което му дам, и ще го занесе на ЦРУ? — попита Джоуел.

— Няма друг избор. Но има най-различни начини да го направи. Роланд е разумен човек и знае как да се възползва от политическата конюнктура. Иначе нямаше да оцелее толкова дълго на поста си.

— Можете ли да ни уредите среща?

— Да, но трябва да ми кажете какво ще се случи на тази среща.

— Ще му кажа „Дръж“, ще му подхвърля „Джем“ и ще изляза от сградата на бегом.

— А какво очаквате в замяна?

— Най-обикновена сделка, господин сенатор. Не искам пари. Само малко помощ.

— За какво?

— Предпочитам да обсъдя този въпрос с него. Вие също ще присъствате, разбира се.

За момент настъпи мълчание, докато Клейбърн гледаше в краката си и претегляше различните възможности. Нийл отиде до масата и си взе кроасан. Джоуел наля още кафе. Прат, очевидно махмурлия, жадно пиеше втора висока чаша портокалов сок.

Най-сетне Клейбърн се облегна назад и каза:

— Предполагам, че работата е спешна.

— Много повече от спешна. Ако майор Роланд е свободен, бих искал да се срещнем веднага. Където каже.

— Сигурен съм, че незабавно ще се отзове.

— Телефонът е там.

Клейбърн се изправи и пристъпи към бюрото. Прат се прокашля и се обади:

— Вижте, господа, в този момент от играта аз смятам да изляза. Не желая да чувам нищо повече. Не искам да бъда свидетел, адвокат или поредната жертва. Така че извинете ме, но се връщам в офиса си.

Не изчака да му отговорят. Изчезна моментално, а вратата хлопна зад гърба му. За миг тримата останаха вторачени в нея, малко стреснати от неочакваното му напускане на сцената.

— Горкият Карл — въздъхна Клейбърн. — Винаги се страхува и от собствената си сянка.

После вдигна телефона и се хвана за работа.

По средата на четвъртото поредно обаждане и второто директно до Пентагона Клейбърн закри слушалката с ръка и каза на Джоуел:

— Предпочитат срещата да бъде в Пентагона.

Джоуел поклати глава.

— Не. Няма да вляза там със софтуера, докато не сключим сделка. Ще го оставя и ще им го дам по-късно, но няма да отида в Пентагона с него.

Клейбърн предаде това на събеседника си, после дълго време мълча и слуша отговора. И отново закри слушалката с ръка и попита:

— На какво е записана програмата?

— На четири диска — отвърна Джоуел.

— Те трябва да проверят дали наистина е тя, нали разбираш?

— Добре, значи ще взема два от дисковете със себе си в Пентагона. Около половината от програмата. Ще им дам да хвърлят едно око.

Клейбърн се наведе над слушалката и повтори условията на Джоуел. Мълчаливо изслуша поредния дълъг отговор, после се обърна към Джоуел: