Джош Базел - Анатомията на Питър

Стигнах до субаруто. Изглеждаше така, сякаш някой го е настъпил — ламарината от страната на Магдалина беше станала на решето и хлътнала навътре. Навсякъде имаше стъкла, миришеше на барут и кръв.

Вратата се откачи, преди да я отворя докрай. Главата на Магдалина се люшна, когато я извадих навън и се завъртях, за да я оставя на земята.

Дясната й скула беше разбита като колата и цялата в кръв. И двете й очи бяха съвсем червени — лявото беше сцепено по средата и от него течеше абсолютно прозрачно желе.

Когато вдигнах лицето й към моето, почувствах как под кожата й мърдат натрошени кости.

Ако Бог наистина се разгневи, няма да изпрати ангели на отмъщението.

Ще изпрати Магдалина.

А после ще си я прибере отново.

Събуждам се. Не е лесно. Трябват ми няколко опита, докато успея да го направя. Толкова невероятно студено ми е, че предпочитам да продължа да спя, вместо да разбера защо е така.

В крайна сметка обаче се опитвам да се обърна настрани и фактът, че членът ми е залепнал за пода, ме събужда веднага. Отначало си мисля, че са го заковали, защото е толкова безчувствен, че все едно е някакъв кожен каиш, закачен за тялото ми. После го пипвам и решавам, че са използвали лепило, а не пирон. Накрая осъзнавам, че е замръзнал на стоманения под.

Плюя в лявата си ръка — претърколил съм се върху дясната и не искам отново да лягам по корем, дори за миг — и използвам слюнката, за да размразя члена си. Налага се да използвам няколко дози слюнка. Все едно мастурбирам.

Но докато се занимавам с това, ме обхваща паника от слепотата. Защото не виждам абсолютно нищо. Когато не си плюя в ръката, разтърквам очи с кокалчетата. Появяват се онези странни пикселирани цветни кръгове, от което си правя извода, че зрителните ми нерви още функционират. Освен това самите ми очи са съвсем добре на пипане, значи явно просто тук е съвсем тъмно.

А къде точно е това тук? В момента, в който освобождавам члена си, скачам на крака. Болничната ми нощница, която се е набрала на гърдите, пада обратно и покрива тази част от тялото ми, която трябва. Превръзките на врата и ръката ми обаче ги няма.

Протягам ръка напред. Пръстите ми достигат до стена от стомана на половин метър пред мен. Пристъпвам към нея и зъбите ми се удрят в нещо твърдо и метално. От болка и изненада отскачам назад и се удрям в друго метално нещо. Рафтове. Опипвам ги с ръце, сякаш са някаква гигантска книга с брайлово писмо. Напипвам десетки ледени пликове с формата на кръвни банки.

Проверявам и другата стена, а после тази в дъното. Същата работа. Отпред има метална врата и бравата й изобщо не помръдва.

Значи съм в хладилно помещение, голямо колкото затворническа килия. Фризер за кръвни банки.

Защо?

Очевидно може да умра тук. Или да получа мозъчно увреждане — като един готвач, мой пациент, който се беше заключил в хладилното помещение на ресторанта си и беше прекарал цяла нощ там. Но ми се струва абсурдно някой съзнателно да се опитва да ме убие или да повреди мозъка ми, като ме затвори във фризер. Все едно Жокера да хвърли Батман в машина за сладолед и да не остане, за да гледа как умира.

Макар че, като се замислите, да инжектирате изпражнения в задника на някого също е доста абсурдно.

Аз наистина се замислям за това, просто защото е ужасно противно. После спирам да го мисля. Ако щях да умирам от токсичен шок, вече щеше да се е случило. 54 54 Токсичният шок е реакция на имунната система, обикновено предизвикана от бактерии — а бактериите съставляват около 20% от човешките изпражнения, защото живеят в червата. (Кравите например живеят само благодарение на тези бактерии, като „ядат“ трева само за да ги хранят, а бактериите са истинската им храна.) При токсичен шок вените се разширяват, за да пропуснат повече бели кръвни телца да се борят с инфекцията, и от това кръвното налягане пада адски рязко.

Колкото до дългосрочните ефекти, ако изобщо доживея да страдам от тях, аз вече съм на всички антибиотици, познати на човечеството. За което трябва да благодаря на човека със задника: все така нямам представа от какво е болен, но лечението му със сигурност ми помага.

После най-сетне осъзнавам защо съм тук.

Те не искат да ме убият. Искат да отслабят силите ми като шестте различни мръсни копеленца във „Фердинанд“, които надупчват бика почти до смърт, преди матадорът изобщо да излезе на арената.

Така че Порното да може да дойде и да ме убие лично.

Предполагам, с новопридобитите си умения в боя с ножове. Къде ми беше казал Скиланте, че се е тренирал? В Бразилия? Или Аржентина? Опитвам се да си припомня дали знам нещо за стиловете при боя с ножове, развити по тези места. Не мога да си спомня нищо.