Джош Базел - Анатомията на Питър

Това, че ще ми причини ужасно страдание.

Такова страдание, че ако планът ми наистина свърши работа и аз оцелея, дори ще съм си го заслужил.

Ако притиснете пета в пода и повдигнете пръстите на крака си към тавана, а после ги разтворите (знам, че не е лесно — така все едно си признавате, че сте произлезли от маймуните), от външната страна на подбедрицата се образува ясно очертан канал между мускулите на пищяла и мускулите на прасеца. Точно в този канал ще се опитам да се врежа.

Заставам на колене до пластината на етажерката и притискам дясната си подбедрица към нея, така че острият ръб на пластината да се забие в кожата ми точно под коляното. Щеше да е по-добре да го направя на левия крак, но нямаше как да го стигна с дясната си ръка. Така че притискам десния си крак към острия ръб.

Нищо не става. Почти не съм се порязал. Сигурно в последния момент подсъзнателно съм отслабил натиска, за да не се нараня.

Залепям една ледена кръвна банка към крака си, докато не стане безчувствен, и този път го притискам с ръка, за да не се извие, докато се опитвам да го срежа. Да, наистина се опитва да се извие. Но този път не го прави достатъчно силно и в кожата се отваря разрез.

Болката е толкова силна, че се претъркулвам по гръб и притискам коляно към гърдите си, като междувременно с всичка сила се опитвам да не изкрещя от всички възможни отверстия. Но когато кракът ми се озовава в това положение, изведнъж установявам, че не го усещам — с изключение на кожата между палеца ми и съседния пръст. А това е страхотно — значи съм прекъснал нерва, който следва протежението на мускула.

Изчаквам около една минута, за да видя дали не съм прекъснал и артерията, която следва протежението на нерва — т.е. дали току-що не съм се самоубил и не мога да си позволя почивка през последните няколко секунди от живота си — а после предпазливо опипвам раната, за да проверя дали е достатъчно дълга. Достатъчно е — заема три четвърти от дължината на подбедрицата. Така че се претъркулвам и притискам крака си в ледения под, за да намаля болката и да забавя кръвотечението. Не знам дали върши работа.

Няма значение, трябва да се живее за мига. Пак си сядам на задника. Скротумът ми, който и без това е стегнат, се стяга още повече — с такава сила, все едно иска да изстреля и двата ми тестиса чак в мозъка. Забивам пръстите на двете си ръце в раната на крака.

Раздира ме съвсем нов вид болка, която стига чак до хълбока, и аз осъзнавам, че ще имам само един опит, защото няма да мога да повторя това. Така че заравям пръстите си между горещите мускулни влакна.

Колкото и да са хлъзгави, те се стягат като стоманени въжета и едва не ми строшават пръстите.

— Да ви го начукам! — извиквам и ги раздалечавам насила, като пъхам пръстите на дясната си ръка още по-навътре.

Усещам как артерията пулсира до кокалчетата ми. И най-сетне я достигам — дясната си фибула.

Както вече споменах, фибулата и тибията са еквивалентът на двете успоредни кости в предмишницата. Но за разлика от съответната кост на ръката по-малката от костите в крака — фибулата — всъщност не върши почти никаква работа. Горният й край е несъществена част от коляното, а долният образува външната издатина на глезена. Останалата част от тази кост е абсолютно безполезна. Дори не поддържа тежестта на тялото.

Така че аз промушвам пръстите си през мембраната между фибулата и тибията и хващам костта. Дебела е колкото три молива, но не е кръгла. Има остри ръбове.

А сега трябва да я счупя. В идеалния случай — без да си повредя глезена и коляното. От самата мисъл за това се налага да извърна глава към лявата част на гърдите си и да повърна. Не излиза кой знае какво, но поне е топличко. Освен това успявам да не изпусна фибулата си.

Как обаче се предполага да я счупя, мамка й? По същество костите са със същия състав като камъните. Всеки достатъчно силен удар, който може да я счупи, може и да я натроши на парчета. Мисля си да я изритам в острия ръб на пластината на етажерката, но това по-вероятно ще счупи тибията, а тя ми трябва, за да стоя на нея.

После се сещам. Навеждам се и пъхам крака си под ръба на последния рафт, възможно най-нежно и възможно най-близо до глезена. После хващам фибулата по-нагоре до коляното. След това рязко изтръгвам костта, която се счупва точно над глезена, и със същото движение разкъсвам сухожилията на коляното, които я държат в горния й край.

Боли.

Адски боли.

Когато цялото ви тяло се покрие с пот, въпреки че се намирате във фризер, може би сте прекалили.