Джош Базел - Анатомията на Питър

— Защо? Арестуван ли съм?

— Все още не. Стискай палци — казва той и събира нещата си. — Радвам се, че те видях. Наистина ми се иска да можех да остана повече.

— Ще ме изхвърлят ли? — насилвам се да попитам аз.

— От Католическата болница в Манхатън? И още как!

— От медицината.

Професор Мармосет ме поглежда в очите — осъзнавам, че може би го прави за пръв път през живота ми. Кестенявите му очи са по-светли, отколкото си мислех.

— Зависи — отговаря ми той. — Смяташ ли, че си свършил работата си като лекар?

Замислям се, преди да отговоря.

— В никакъв случай. Иска ми се да беше така.

— Значи ще трябва да измислим нещо — казва той. — Междувременно трябва да спечелиш стипендия, за да се занимаваш с проучвания за известно време. Някъде по-далеч от тук. Препоръчвам ти университета „Дейвис“ в Сан Франциско. Обади ми се, за да ти помогна.

Той се изправя.

— Чакайте — казвам аз. — А Скиланте?

— Все така си е мъртъв.

— Кой го е убил?

— Твоите студенти по медицина.

— Какво? — казвам аз. — Как така?!

— Изпаднал е в камерна фибрилация. Те са се опитали да я спрат. Искали са да му помогнат.

— Аз съм виновен. Натоварих ги с прекалено голяма отговорност.

— И те точно това твърдят в момента.

— Аз бях заспал, когато е станало.

Той поглежда часовника си.

— Те не са били заспали. И е трябвало да се сетят да повикат някого. Както и да е, това не е наш проблем: или ще ги изхвърлят, или не.

— Как разбрахте, че са били те?

Професор Мармосет отговаря малко смутено:

— Ами… беше очевидно. Има ли нещо друго?

— Само едно — казвам му аз. — Имам пациент с многобройни абсцеси. Обадиха ми се анонимно, че го е ухапал прилеп…

— Човекът с инжекцията.

— Точно така. Как е той?

Професор Мармосет свива рамене.

— Ами от застрахователната компания отказват да му плащат за по-продължителен престой, така че го прехвърлиха в държавна болница.

— Но от какво е болен?

— Кой знае? Пробвай се да им се обадиш, за да провериш. Но най-вероятно никога повече няма да чуем за него. Твоята кръвна картина е чиста. Така че това е още нещо, което вече не е наш проблем.

Той ме потупва по здравото коляно.

— Нали знаеш какво казват алкохолиците? Всеки път, когато различаваш нещо, което можеш да промениш, от нещо, което не можеш, трябва да благодариш на Бог за това. Особено ако се окаже нещо, което не можеш да промениш.

Аз се намествам на леглото и болката в крака ми изведнъж се усилва, а после неестествено затихва. И главата, и стомахът ми са олекнали от болкоуспокояващите.

— Благодаря, че дойдохте — казвам аз.

— Не бих пропуснал такъв момент. Обади ми се.

— Ще ви се обадя.

Тръгва си. Затварям очи.

Страхотно: той има да върши куп гадни неща.

Аз не.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6684

Издание:

Джош Базел. Анатомията на Питър

ИК „Обсидиан“, София, 2009

Американска. Първо издание

Редактор: Димитрина Кондева

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-200-8

Можете дори да ги сравните с костите на подбедрицата си, където същата конструкция не е претърпяла еволюция. Двете кости на подбедрицата, тибия и фибула, са неподвижни една спрямо друга. По-външната, фибулата, дори не поддържа тежестта на тялото. Всъщност дори могат да ви я извадят — за трансплантация или нещо подобно — и стига да не прецакат глезена или коляното ви, ще можете да ходите.

Лекарите винаги знаят на колко години сте. Обикновено ви питаме за възрастта, за да проверим дали лъжете за други неща. Има си различни техники — сравняваме брънките на врата с вените на ръцете и прочие — но всъщност няма нужда. Ако преглеждате по 30 души на ден и ги питате на колко години са, и вие ще се научите да познавате.

Татуировката на лявото ми рамо — крилат жезъл с две змии — показа символът на Хермес, бога на търговията. Символът на Асклепий, т.е. на медицината, бил жезъл без крила, с една змия. Откъде можех да знам?

Лекарските панталони са с две лица, защото може да се наложи спешно да правите анестезия или нещо подобно, но да сте толкова капнали, че да си ги обуете наопаки.

Всъщност на латински терминът за срамно окосмяване буквално означава щит, макар че при натуралните хора само женските пубисни косми са с такава форма. Срамното окосмяване на мъжете е с ромбоидна форма и се стеснява към пъпа, както и към чатала. От това следва, че жените, които се бръснат в ромбоидна форма, подсъзнателно се опитват да ви го начукат.