Джош Базел - Анатомията на Питър

Може би сте прекалили и в случай, че държите нож, който току-що сте направили от собствената си кост.

След известно време някой отключва вратата, после я отваря и казва:

— Излез.

Аз не помръдвам. Притиснал съм гръб към етажерката в дъното на фризера и се опитвам да не затварям очите си, от които постоянно текат сълзи, за да се приспособят възможно най-бързо към светлината — която засега изглежда точно като пареща стена от ослепително бяло. Държа ножа скрит зад братовчедите му в дясната ми предмишница.

Виждам силует на мъж с пистолет, който казва:

— Казах ти да… Господи боже!

После казва:

— Там е. Но е покрит с кръв, мистър Локано.

Появяват се още мъже, които поглеждат през рамото му.

— Мамка му и прасе — казва единият.

След това проговаря Порното. Познавам гласа му, макар че е по-дрезгав отпреди. Говори по-басово и с някакво непознато свистене.

— Изкарайте го от там — казва той.

Никой не прави нищо.

— Имам само хепатит — обаждам се аз. — Вероятно няма да се заразите, ако ме пипате.

Всички се отдръпват от прага.

— Да ви го начукам на всичките — казва Порното.

После пристъпва напред. Не го виждам съвсем ясно, защото светлината идва зад гърба му, а очите ми продължават да дават заето. Но виждам, че не изглежда добре. Изглежда така, все едно някой е дал конструктор с главата на Адам Локано на четиригодишно дете, а конструкторът е бил само за деца над девет години. Цялата му глава е объркана.

Трябва да кажа нещо. Гол съм, покрит само с кръв. Собствената ми кръв и съдържанието на една кръвна банка, което размазах по тялото си, за да отвлича внимание от десния ми крак. От нощницата направих превръзка за крака. Цялата стая е в кръв.

Не мога да преценя дали това притеснява Порното. Той влиза във фризера, въоръжен с нож, който държи с острието надолу. Острието на ножа е извито като змия и нашарено с някаква инкрустация. Прилича на индонезийско оръжие.

Порното си го бива. През цялото време върти ножа, като образува нещо като защитен електронен облак. Очевидно е от идеалистичната школа. Но когато вижда моя нож — който собственоръчно съм изтръгнал от собствената си плът и кръв — той замръзва и се свива от страх и изненада, като открива цялата си дясна половина.

— Божичко, Порно — казвам аз.

След това забивам костта точно под дясната половина на ребрата му и нагоре през естествения отвор на диафрагмата, така че нащърбеният край на моята фибула пробива аортата му и стига до биещото му сърце.

Което, естествено, спира да бие.

Следващото нещо, което си спомням, е как се събуждам. Човек като мен, който постоянно се оплаква от недоспиване, не би трябвало да се събужда толкова често.

В случая съм в болнично легло. Професор Мармосет седи до главата ми, чете и си отбелязва нещо в някакво медицинско списание.

Изумявам се колко млад изглежда, както винаги. Професор Мармосет се отличава с някаква особена липса на видима възраст, която произтича от факта, че е по-умен и образован, отколкото аз някога бих могъл да бъда, и освен това има много гъста коса. Но и в действителност не би трябвало да е много по-възрастен от мен.

— Професор Мармосет! — казвам аз.

— Ишмаел! — казва той. — Събуди ли се? Добре. Трябва да тръгвам.

Изправям се до седнало положение. Вие ми се свят, но се подпирам на едната си ръка.

— Колко време бях в безсъзнание? — питам го аз.

— По-малко, отколкото си мислиш. Няколко часа. Хванах самолета веднага след като говорихме. По-добре да легнеш.

Лягам. Дръпвам одеялото. Десният ми крак е с масивна превръзка. По цялото ми тяло все още има петна от засъхнала кръв.

— Какво стана? — питам го аз.

— Станал си по-добър хирург, отколкото те помня — отговаря професор Мармосет. — Номерът с момичето, което всъщност няма остеосаркома, е доста впечатляващ. Мисля, че веднъж обсъждахме такъв случай. Но автофибулектомията вече е поразителна. Можеш да напишеш статия за Ню Ингланд Джърнъл. Или поне за специалното му издание, което се разпространява по Програмата за защита на свидетели.

— Какво стана с онези?

— Мафиотите ли?

Кимвам.

— Сина на Дейвид Локано си пронизал в сърцето. Останалите си застрелял с пистолета на сина на Дейвид Локано. С изключение на един, на когото няколко пъти си блъснал главата във вратата на фризера. Той също няма да оживее.

— Господи. Изобщо не си спомням за това.

— Може да се наложи да се придържаш към тази версия.