Джош Базел - Анатомията на Питър

На стената в съблекалнята на хирургическото отделение има монитор, на който е показан графикът на операциите. Според него момичето с остеосаркомата е с отрязан крак от три часа. Което е невъзможно, защото съвсем скоро говорих с нея и още си беше с два крака. Поне пише в коя стая се намира — на горния етаж.

Но когато стигам там, някакъв смотаняк с престилка и маска мие пода и в стаята няма никой друг. Това вероятно означава, че номерът на стаята е сбъркан в графика на операциите, но няма гаранция.

— Кога е следващата операция? — питам чистача.

Той само свива рамене. А когато се обръщам, за да изляза, мята на шията ми телена жица.

Готино. Сигурно ме чака тук още откакто ме е чул да си говоря с момичето с остеосаркомата пред нейната стая. Играе рисковано, за да задържи само за себе си всички пари, които Локано ще плати за убийството ми. И е от онези психопати, които обичат да убиват с жица.

От жицата лесно става примка, не е трудно да се отървете от нея, а също и да я скриете — дори в болнична престилка. Но само психопатите използват жица. Никой нормален човек не би искал да бъде толкова близо до жертвата си. Едва успявам да вдигна ръка пред гърлото си, преди да я стегне.

Тогава осъзнавам, че това няма да ме убие. Поне не веднага. След като съм вдигнал ръката си пред гръкляна, а тръбичките на стетоскопа ми са попаднали под жицата от двете страни на шията ми, психопатът не може да упражни толкова сила, че да прекъсне артериите, макар да е кръстосал телта зад врата ми. Може да прекъсне вените, които са по-близо до повърхността от артериите, но това само ще спира кръвта да не изтича от главата ми. Вече усещам нарастващата топлина и налягането. Но поне за известно време няма да изгубя съзнание.

Тогава обаче този тип опъва настрани краищата на жицата и я раздвижва, сякаш реже с трион — прекалено чевръсто, за да се възползвам, че не съм в примка — и телта се врязва в дланта и врата ми. Психопатът се е подготвил. Главата на стетоскопа издрънчава на пода.

Очевидно смъртта ще е бърза.

Забивам пета в крака му. Той обаче носи обувки с метални върхове. Естествено, че носи такива обувки — като всеки удушвач психопат. Значи очаква това. Металният връх на обувката поддава малко и той изръмжава от болка, но това не променя плановете му. Можете да минете с кола през такива обувки, без да премажете краката в тях.

Ето защо аз здраво блъскам назад, като се опитвам да избутам и двамата. Естествено, той очаква и това, така че стабилно се подпира на операционната маса с бедрата си.

Но все пак битката се води на мой терен. Забивам крак в педала, който освобождава спирачките на масата, и когато залитаме назад, това го изненадва.

Приземявам се върху него на пода. Чувам удовлетворително хриптене, когато му изкарвам въздуха. Но не изпуска жицата.

Така че протягам свободната си ръка назад и сграбчвам една шепа коса отляво на главата му — глупакът не се е подстригал. После се изправям до седнало положение, като го издърпвам нагоре през рамото си и същевременно го завъртам настрани.

Това работи само ако удушвачът е десняк или поне е кръстосал дясната си ръка над лявата. Но вече не са ми останали кой знае какви възможности.

Получава се: когато се премята над мен, жицата вече не е около шията ми.

Психопатът се удря в пода доста силно, останал без част от косата си, обърнат по гръб с главата към мен. При това положение вече не е много трудно да изпълня серия от редуващи се лакътни и саблени удари в лицето му — фрас-фрас-фрас — докато не изгуби съзнание и не започна да кърви от тила.

После несигурно се изправям на крака.

Не си избрал най-добрия ден да миеш пода, задник такъв.

В коридора с медицински материали между операционните зали използвам един телбод, за да затворя раната на дланта си. Болката е влудяваща, но поне ще мога да използвам ръката си. Превързвам врата си с бинт. Не мога да направя кой знае какво, без да се гледам, а най-близкото нещо до огледало, което намирам в коридора, е една метална табла за инструменти.

Докато си слагам нова престилка, погледът ми спира на етажерката, на която са подредени стоманени контейнери с хирургически инструменти за различните операции. На етикетите пише неща като „ТОРАКОСТОМИЯ“ и „БЪБРЕЧНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ“.

Отварям кутията, на която пише „ТОМИЯ НА ГОЛЕМИ КОСТИ“. Избирам си един нож с вградена дръжка, който прилича на мачете, и срязвам отстрани крачола на панталоните си. След това го залепям за бедрото си с лейкопласт.