Джош Базел - Анатомията на Питър

— Порно! — подвикнах аз.

Гласът ми беше прегракнал и немощен.

— Как си? — извика той в отговор.

Ехото отекна от металните стени на аквариума. Поне със сигурност не беше възможно да се определи откъде идва гласът.

— Какво правиш, по дяволите? — извиках аз.

— Убивам те.

— Защо?

— Баща ми разбра, че ти си убил Кърт Лими.

— Глупости! Баща ти е убил Кърт Лими! Или е платил на някой руснак, за да го направи!

— Не ти вярвам.

— Защо да го убивам? Какво ми пукаше за него?! Изкарай ни от тук!

— Късно е — отговори той.

— Защо? Знаеш, че ти казвам истината!

— Мисля, че няма да познаеш истината, дори да те ухапе по задника, приятелю. И всеки момент ще се случи точно това.

— Порно! — извиках аз.

Той помълча малко. После каза:

— Знаеш ли защо баща ми нае братята Вирци, за да убият дядо ти и баба ти?

— Какво?! — казах аз.

— Чу какво казах. Знаеш ли защо го направи?

— Не! И не ми пука!

И наистина не ми пукаше. Не знаех дали е вярно, не знаех какво означава, ако е вярно, и не исках Порното да ми говори за това.

— Беше услуга, която дължеше на едни руски евреи — продължи той. — Дядо ти и баба ти всъщност не бяха семейство Брона. Бяха поляци. Като млади са работили в Аушвиц.

Гласът му прекъсваше постоянно, когато водата стигаше над ушите ми. Бутах едновременно двете стени, като се опитвах да задържа Магдалина и Рово в ъгъла. Но те постоянно се хлъзгаха надолу.

— Истинското семейство Брона са починали в концлагера — продължи Порното. — И твоите дядо и баба са взели паспортите им, за да се измъкнат от страната след края на войната. Но в Израел срещнали един руснак, който познавал и тях, и истинското семейство Брона. И един негов приятел се обадил на баща ми.

Чувах и разбирах някои от нещата, които ми говореше, макар че не исках. Имах чувството, че ще трябва да поразсъждавам върху тях и това сигурно няма да бъде приятно занимание.

Можех да го направя след една седмица например, ако все още бях жив.

Междувременно обаче исках от Порното единствено да млъкне и да ни помогне.

— И какво от това? — извиках аз.

— Просто ти казвам, за да не се заблуждаваш.

— Добре! — казах аз. — Прощавам ти! Прощавам и на баща ти! Прощавам и на дядо и баба, по дяволите! Изкарай ни от тук!

Порното помълча малко. После каза:

— Не знам, човече. Ти уби всичките ми хора.

— Това е хубаво! — отговорих аз. — И никой не знае! Хайде, помогни ми!

Той не отговори и аз добавих:

— Ако искаш да ти помогна да убиеш някой друг, ще го направя!

— Аха — каза той. — Като последния път? Не, благодаря. Мисля да взема това, което е сервирано. А това си ти. Буквално.

— Не съм виновен за Фермата! Знаеш го!

Започвах да се паникьосвам. Краката и ръцете ми горяха от умора. Покрай глезените ми се извиваха живи, хлъзгави неща. И изобщо не успявах да отлепя скоча от телата на Магдалина и брат й. Можех само да ги гледам в очите, изпълнени с ужас, и да усещам горещия им дъх върху лицето си.

— Няма значение, приятел — отговори Порното.

Човекът, когото бях застрелял на балкона над нас, умря и изпусна пистолета си във водата. Пистолетът падна на метър и половина от мен, но от това нямаше никаква полза. Когато чу плясъка, Порното няколко пъти стреля напосоки във водата.

— Сега трябва да изкарам шибаните трупове от тук — каза той, когато ехото от изстрелите утихна. — Знаеш ли, че се чудех дали да не донеса някакво месо, ако акулите са гладни? Май няма да има нужда.

Помислих си, че се кани да хвърли някой от труповете във водата, и се почудих дали това няма да е добре: акулите можеха да го сравнят с нас и да решат, че ние не сме храна.

После усетих нещо по лицето си и вкус на мед в устата си. Вдигнах поглед и в окото ми падна една голяма капка. Смъдеше. И беше топла.

— Поне извади Магдалина и брат й! — изкрещях на Порното. — Те не са ти направили нищо!

— Косвени жертви, приятел — каза ми той. — Извинявай.

Две секунди след това акулите атакуваха.

Имаха избор между мен и Рово, защото в мига, в който осъзнах какво става, покрих по-голямата част от тялото на Магдалина с моето.

Рово удряше много по-малко с лакти от мен. Повърхността на водата се надигна и се разцепи, когато го нападнаха.

Понякога хората казват, че акулите не правят нищо друго, освен да плуват и да убиват, но дори това е преувеличено. В действителност използват едни и същи мускули отстрани на тялото, за да правят и двете неща. Първо захапват нещо, а после започват да се мятат насам-натам, докато откъснат част от него. След това, ако преценят, че няма защо да бързат, акулите се оттеглят и изчакват жертвата да умре от загуба на кръв.