Джош Базел - Анатомията на Питър

Боклукът, който стоеше от лявата ми страна, нямаше такъв късмет. Той беше насочил един глок към мен. Минах от външната му страна, като си представях раменната му лопатка зад гръдния му кош, а после забих рамото си към нея, смазвайки ключицата и белия му дроб. Изтръгнах му гръкляна с другата си ръка, докато му отнемах пистолета. После със същата ръка грабнах фенерчето на Порното и го използвах, за да заслепя още двама от боклуците. След това ги прострелях в гърдите.

Но Порното за пръв път през живота си беше бърз. Защото през цялото време се беше измъквал назад, към вратата, а той беше истински специалист по измъкването. И когато вече беше в безопасност на прага, изкрещя:

— Стреляйте!

Застрелях още двама, преди да започнат. После обаче изродът зад Магдалина и Рово ги блъсна към ръба на рампата и те започнаха да падат към водата. Застрелях го в челото и се хвърлих през парапета.

Но не падах достатъчно бързо. Сега видях, че Магдалина и Рово са залепени един за друг. Само с няколко намотки скоч, но това беше предостатъчно. Падах толкова бавно към водата, че ми идваше да се разкрещя. Застрелях още един тип в корема, докато прелитах покрай него, просто защото нямах какво друго да правя.

Тогава най-сетне някой започна да стреля по мен — видях как на балкона бавно разцъфва огънчето от цевта, но към този момент вече не чувах нищо.

Най-сетне се ударих във водата и тогава всичко започна да се случва по-бързо.

Сблъсъкът с водата винаги представлява шок, но аз вече бях в шок, така че водата ми се стори лека като въздух, когато се стрелнах към мястото, където бяха Магдалина и Рово. Коляното ми се удари в нещо хлъзгаво, което отначало поддаде като кожен мях, пълен с вода, но после оживя и ми се нахвърли.

Замахнах и по щастлива случайност хванах Магдалина за косата. Нещо ме плесна по врата. Сграбчих скоча и започнах да си пробивам път към повърхността. Дълбоко си поех въздух, който обаче се оказа вода, задавих се, но най-сетне успях да си покажа главата. Продължавах да ритам разни неща под водата. В един момент ритнах нещо като голям хлъзгав камък — толкова твърдо, че едва не си навехнах глезена.

Но нямах време да мисля за това. Не можех да намеря главата на Рово. Най-сетне осъзнах какво трябва да направя и го завъртях обратно, за да го откъсна от Магдалина, така че и двамата започнаха да дишат през носа, макар и с ужасяващо хъркане.

Отново се гмурнах, за да ги избутам по-нагоре. Нещо силно ме блъсна в стомаха. Имах нужда от опора. Зачудих се дали аквариумът има по-плитък край и как да го намеря.

Когато отново се показах над водата, за да си поема въздух, някой беше започнал да стреля от балкона. Това май нямаше голямо значение. Много отдавна бях изпуснал и пистолета, и фенерчето. Сега единственото, което имаше значение, беше някак си да останем над водата.

Нещо ме блъсна в гърба и избута и трима ни към стената. Доплувах до мястото, където се събираха две от стените на шестоъгълния аквариум, и се опитах да използвам опората на стъклената им повърхност, за да закрепя Магдалина и Рово с глави над водата. Не спирах да ритам и да се мятам във водата, за да не позволявам на акулите да ни доближат. В мига, в който се закрепих в ъгъла, се протегнах и откъснах скоча от устата на Магдалина и Рово.

Магдалина веднага започна да кашля. Наложи се да ударя Рово в гърдите, за да започне и той. Всеки път, когато спирах да ритам с всичка сила, нещо ме блъскаше странично в краката. Рово и Магдалина започнаха да вдишват със свистене, после задишаха учестено.

— Дишайте! — извиках аз.

Вълните започнаха да утихват, макар че блъскането отдолу не спираше. Не знаех защо акулите все още не са атакували, но ми се струваше, че ме проверяват, защото ставаха по-агресивни всеки път, когато спирах да им обръщам внимание.

А може би и куршумите бяха помогнали за това. Чух, че някой стене от болка на балкона над нас.

След известно време чух гласа на Порното, който идваше от друго място:

— Пиетро?

Зачудих се дали да отговоря. Бях почти сигурен, че няма как да ни види. Във всеки случай аз не го виждах — само мътното сияние, което се процеждаше през тавана високо над главата ми. Значи Порното може би не беше сигурен дали сме живи и се опитваше по звука да определи къде сме. Вдигах доста шум във водата, но акулите също.

Аз обаче бях сигурен в едно нещо: трябваше да го убия още горе. Именно той и никой друг беше виновен за този ужас.

Но освен това представляваше и единственият ни път за бягство. Колкото и отвратително и безнадеждно да беше, трябваше да се опитам да го убедя да се откаже да ни убива.