Джош Базел - Анатомията на Питър

Порното ме покани на няколко купона в апартамента си в горната част на Ист Сайд, където сега живееше. Когато изобщо отивах, пристигах в момента, в който имаше най-много хора, намирах Порното да му стисна ръката и си тръгвах веднага. Той казваше нещо като „Липсваш ми, човече“, а аз отговарях нещо като „И ти на мен“, което в известен смисъл не беше лъжа. Действително ми липсваше нещо, което никога нямаше да се върне.

Всъщност, ако наистина бях по-убеден, че всичко между нас е мъртво и никога няма да се възроди, може би щях да спася всички ни.

Беше 9 април 2001 г. Бях си вкъщи, но Порното ми се обади на мобилния. Беше късно вечерта. Чаках Магдалина да се прибере, след като беше свирила на прием по случай някаква годишнина. Наскоро й бях купил кола.

Порното ми се обади и каза:

— Човече, мамка му, адски съм загазил. Адски. Имам нужда от помощ. Може ли да дойда да те взема?

— Не знам — отговорих аз. — Ще ме арестуват ли?

— Не — каза той. — Нищо подобно. Работата не е незаконна. Много по-ужасно е от това.

И точно защото не бях прекратил напълно всякакви отношения с него, аз отговорих:

— Добре. Ела да ме вземеш.

По целия път до Кони Айланд Порното си гризеше ноктите и шмъркаше кокаин от една метална кутийка от бонбони, като си облизваше пръста, пъхаше го в белия прах, шмъркаше от върха на пръста си и после търкаше венците си с него, все едно си миеше зъбите.

— Не мога да ти разкажа какво става — повтаряше той. — Трябва да ти покажа.

— Глупости — отговарях аз. — Разкажи ми.

— Моля те, човече. Моля те. Спокойно. Ще разбереш всичко.

Много се съмнявах в това. Имах чувството, че отново водя същия разговор както със Сам Фрийд в нощта, преди федералните да оттеглят всички обвинения срещу мен. С тази разлика, че този път изненадата със сигурност нямаше да бъде приятна.

— Искаш ли малко кока? — попита ме той.

— Не — отговорих аз.

По онова време вече бях приключил с наркотиците. В затвора бях употребил предостатъчно, най-вече от скука, но в сравнение с десеткилометров крос с Магдалина, а особено в сравнение с охладеното й изпотено тяло при секса след това от наркотиците просто нямаше смисъл. Но трябва да призная, че количеството, което Порното употреби само докато караше, беше стряскащо.

Стигнахме до Кони Айланд и той паркира на същото място, където беше оставил колата преди две години. След това двамата тръгнахме по същия път под кея, макар че този път Порното носеше по-голямо фенерче.

Минахме през дупката в оградата и стигнахме до сградата, в която беше аквариумът с акулите. Сградата ми се стори по-малка, отколкото си я спомнях. Вратата вече беше отключена.

Към този момент вече бях решил, че Порното ме е излъгал, когато ми каза, че работата не е незаконна. Сигурно беше убил някого и имаше нужда от помощ, за да се отърве от трупа. Той затръшна вратата и пръв пое нагоре по извитото метално стълбище.

Когато влязохме в самия аквариум, Порното загаси фенерчето си и за момент не виждах нищо друго, освен сивите петна от капандурите на тавана и неясното им отражение в черната вода.

После чух шума — едно пронизително „Ммммммммм!“

Най-добрият начин да произведете същия звук е да залепите устата си със скоч, а след това да се опитате да изпищите през него. Защото устата на Магдалина беше залепена именно със скоч.

Веднага разпознах гласа й. От адреналина зениците ми се разшириха мигновено. Изведнъж започнах да виждам всичко.

По вътрешния балкон бяха наредени половин дузина боклуци от мафията, плюс-минус един-двама. В такива ситуации не е лесно да се брои. Разпознах някои от тях. Всички до един бяха въоръжени.

Предпазното въже беше свалено и рампата беше спусната до водата. Магдалина и брат й Рово, който се извисяваше зад нея, стояха до ръба на рампата. Ръцете, краката и устата им бяха залепени със скоч — накриво, като паяжина на паяк, върху когото са изпробвани някакви токсични лекарства. Точно зад тях стоеше някакъв изрод с пистолет.

В съзнанието ми проблесна един-единствен импулс. „Убивай.“ Коленете, очите и гърлата на мафиотите сякаш се осветиха като мишени на стрелбище.

Но не нападнах Порното. Можех — можех да ритна право назад с пета и да я забия толкова дълбоко през гръдната му кост, че да му смачкам сърцето. Но някак си все още не можех да повярвам, че той е част от всичко това. Беше знаел какво става, да. Но сигурно го бяха принудили да ме доведе. Или нещо подобно. Така че пощадих живота му, когато започнах да ги убивам.