Джош Базел - Анатомията на Питър

Например именно Донован забеляза колко е странно да ме обвиняват в убийство по особено жесток начин, след като нямаше никакви доказателства в подкрепа на това обвинение, но за сметка на това имаше свидетелски показания от няколко украинки, че старата Мери, ако не е участвала пряко, то поне е помагала в няколко особено отвратителни епизода от такова естество. Човек би си помислил, че обвинението нарочно е избегнало тази тема.

Веднъж Донован дойде да ме види в ареста — интересно, но не си спомням Ед Лувак някога да го е правил — и каза:

— Те разполагат с нещо за теб. Какво е?

— Какво искаш да кажеш? — попитах го аз.

— Обвинението разполага с някакво доказателство, за което не са ми казали още.

— Това не е ли незаконно?

— Технически погледнато, да. По закон трябва да ни показват навреме всичко, с което разполагат. Но ако е нещо добро, съдията така или иначе ще го приеме, дори ако се забавят нарочно. Можем да се опитаме да отменим делото по процедурни причини, но сигурно няма да мине. Така че, ако имаш някаква представа с какво разполагат за теб, може би трябва да ми кажеш.

— Нямам никаква представа — отговорих аз.

Което си беше самата истина.

Между другото всички разноски се поемаха от Дейвид Локано — макар и непряко. Той не искаше да го свързват официално с мен, а освен това сигурно искаше да може да ме отреже, ако стана опасен за него или за Порното.

Но засега това просто беше невъзможно. Всички разбирахме, че федералните няма да тръгнат да съдят Локано като съучастник в убийство, докато не докажат, че аз наистина съм убил някого. А Порното дори не беше заподозрян.

Локано беше успял да запази Порното чист като сълза. Беше му забранил да се хвали с убийствата, докато всичко не се уталожи. А самият той никога не беше свързвал Порното с убийството на семейство Карчър — освен онзи път в сауната на руската баня на Десета улица.

За съжаление Локано не беше толкова дискретен по отношение на мен. Федералните разполагаха с около осем часа записани телефонни разговори, в които ме наричаше „Поляка“. Например: „Не се тревожете за братята К. Поляка ще ги навести следващата седмица“. Както и да е, така Локано поне беше мотивиран да не ме осъдят.

Федералните ни казаха за записите на телефонните разговори от самото начало, за да ме подтикнат да свидетелствам срещу Локано. Освен това ни казаха, че вече разполагат с един мафиот в затвора, който ще свидетелства, че ме познава като професионален убиец, за когото се знае, че работи за Локано.

Но до последния момент не извадиха мистериозното си доказателство — ако Донован не бъркаше и те наистина разполагаха с такова.

А междувременно аз гниех в ареста.

Уенди Каминър, която според мен е гениална, казва, че консерваторите са бивши либерали, които са станали жертва на обир, а либералите са бивши консерватори, които са били арестувани. От друга страна, един професионален убиец на мафията не е най-страхотният защитник на тази теза — най-добре да ме пратите по дяволите и да забравите за мен — но все пак да изтъкна няколко неща.

Едното от тях е, че ако сте обвинени — само обвинени, нищо повече — в углавно престъпление, не можете да излезете под гаранция. Аз бях затворен във Федералния градски изправителен център за североизточния регион (ФГИЦСР), точно срещу Кметството в центъра на Манхатън, в продължение на осем месеца, преди делото ми изобщо да е започнало .

Другото е, че ако не изглеждате страховито и не сте известен професионален убиец като мен, в ареста ще ви се случат много по-неприятни неща, отколкото на мен. Например на мен никога не ми се е налагало да спя до тоалетната чиния — алуминиева, без капак, с постоянен купол от урина, лайна и повръщано, които само чакат да се плиснат по следващия арестант, който тръгне да я използва по предназначение. Никога не са ме карали да правя сапунки, нито което и да е от хилядите други фантастично изобретателни унижения, измислени от арестантите, за да демонстрират властта си над другите и да се борят със скуката. Дори надзирателите ми се подмазваха.

И не забравяйте: това дори не беше затвор. Това беше предварителен арест. Мястото, където държат хората, които са невинни до доказване на противното. Да ви изпратят на Райкърс Айланд (където щяха да изпратят мен, ако обвиненията не бяха повдигнати от федералните) на практика означава, че присъдата не ви мърда.

И ако си мислите, че точно вие никога няма да попаднете там, защото сте бели и правосъдието работи за вас, а не против вас, или защото никога не пушите трева, плащате си данъците и не оставяте никаква пролука за някой, който иска да ви направи нещо лошо, пак си помислете. Защото стават и грешки и тогава ще си имате работа със същия тип хора, които познавате от пътната полиция, но назначавани още по-безогледно.