Джош Базел - Анатомията на Питър

Вълните са далеч от нормалното. Сякаш сърцето се е опитвало в последните си мигове да изпише „УБИЙСТВО“. Вземам червеното кошче за биологични отпадъци, занасям го зад завесата и го изсипвам на леглото, където бях спал.

Дори сред всички използвани спринцовки и окървавени превръзки не ми отнема много време да открия двете празни ампули, на които пише „Мартин-Уайтинг Алдомед“.

И които са били пълни с калиев разтвор.

И двете жени на Лес Карчър се казваха Мери, но милият прякор на по-младата в семейството беше Циците. Ченгетата и санитарите бяха намерили по-старата Мери пред къщата, където я бяхме оставили двамата с Порното. Черепът й бил строшен, най-вероятно с металния грил, захвърлен до тялото й — по него, поне според федералните, нямало отпечатъци от пръсти, но за сметка на това имало голямо количество от мозъчната тъкан на старата Мери. Циците, както и тримата мъже от семейство Карчър просто ги нямало 41 41 Вижте, съжалявам, че я наричам Циците, но всички й викаха така. Дори прокурорът, включително един път в съдебната зала — макар че това мистериозно беше изчезнало от протоколите. .

За разлика от тях тя не беше оставила никаква кръв след себе си.

Това, че федералните власти ме обвиниха в убийството на двете Мерита, а не на трите момчета от семейство Карчър, както започнаха да наричат бащата и двамата му синове, всъщност имаше някакъв смисъл. Двете Мерита бяха в състояние да предизвикат значително повече съчувствие, а освен това федералните разполагаха поне с единия труп. А ако не се стигнеше до присъда, винаги след това можеха да ме обвинят и в убийството на момчетата 42 42 Твърдението, че в САЩ не могат да ви съдят два пъти за едно и също престъпление, се оказва абсолютна простотия. Всъщност могат да ви съдят два пъти даже по едно и също обвинение — веднъж във федералния и веднъж в щатския съд — и могат да ви обвиняват многократно за едно и също престъпление. Например моето дело във федералния съд беше по обвинения (по две от всяко) за: предумишлено убийство; убийство по особено жесток начин; убийство с огнестрелно оръжие, извършено по време на насилствено престъпление или трафик на наркотици; убийство, извършено по време на отвличане; наемно убийство; убийство, свързано с рекет; убийство, свързано с престъпна организация или убийство на федерален, щатски или местен полицай; убийство, свързано със сексуална експлоатация на деца; и убийство, с цел да се предотврати даване на показания от свидетел, жертва или информатор. Големият брой обвинения целеше съдебните заседатели все да ме осъдят за нещо, както и да увеличи броя на годините в присъдата ми до четирицифрено число. Но дори да не станеше така, федералните можеха да ме съдят отново, по други обвинения или да ме прехвърлят на щатския съд. .

От друга страна, да ме съдят за убийството на двете Мерита не беше чак толкова умен ход, защото аз всъщност не ги бях убил. Всички доказателства на обвинението щяха да бъдат или изфабрикувани, или тенденциозни и щеше да им бъде особено трудно да отхвърлят „алтернативното обяснение“: че Циците, след бог знае колко години ходене по мъките, беше разбила главата на старата Мери и беше драснала със сумата от двеста хиляди долара, за която беше чула една от украинките и която двамата с Порното очевидно не бяхме успели да открием.

Между другото искам официално да кажа и още нещо.

Ако наистина е станало така, Цици, аз изобщо не ти се сърдя. Дори ако през цялото време си се крила някъде, всеки ден си четяла за хода на делото ми в „Ню Йорк Поуст“ и си се смяла при мисълта, че във всеки един момент си можела да пристигнеш и да ме спасиш, но в никакъв случай е нямало да го направиш — в което се съмнявам — аз продължавам да смятам, че действията ти са били напълно разбираеми.

Но не мога да се закълна, че щях да мисля така, ако нещата бяха приключили по друг начин.

„Защитата“ ми беше осигурена от адвокатската кантора „Морадей Чайлд“. Екипът се състоеше от Ед Лувак, „най-известния адвокат на Източния бряг“, и Донован Робинсън, „единствения адвокат, който си вдига телефона, макар че всички останали те дерат с 450 долара на започнат час, за да слушат какви съобщения им оставяш на гласовата поща“.

Донован, който междувременно стана специален помощник в кабинета на кмета на Сан Франциско — Здрасти, Донован! — беше някъде с пет години по-голям от мен, значи по онова време е бил на 27. Беше умен, но изглеждаше глупав — Знам какво е, Донован! — а това е идеална комбинация за адвокат на защитата. Той направи всичко по силите си, за да ми помогне, защото според мен наистина вярваше, че съм невинен. Поне по тези обвинения.