Джош Базел - Анатомията на Питър

— Е, ние това вече го знаехме — обажда се филипинецът.

Всички падат от смях. Лицето на Френдли над маската първо почервенява, а после става на петна. Той изтръгва ретрактора от ръцете на Скот и грубо го натиква в корема на Скиланте.

— Знаете ли какво? — казва той, когато го закрепя неподвижно. — Да ви го начукам на всичките. Я се хващайте за работа!

Така и правим. Известно време се чува само бипкането на електрокардиограмата на Скиланте. Всяко бипкане ми се струва като звън на аларма, след като цяла вечност съм спал неспокойно. Ръката ми, в която е инжектирана пробата на човека със задника, е започнала да потреперва.

Поне отбелязваме някакъв прогрес. Първо отместваме червата на Скиланте, които са намотани едно върху друго, а всяка намотка е свързана с тънка ивица тъкан, която я снабдява с кръв и прочие. По този начин, макар че червата могат да се плъзгат едно върху друго като акули в аквариум, не можете просто да ги размотаете като въже — трябва да разлиствате намотките, като страниците на ролодекс или телефонен указател.

— Обратен тренделенбург 40 40 „Обратен тренделенбург“ означава, че краката на пациента са по-ниско от главата. „Тренделенбург“ означава, че краката са по-високо от главата. Въпреки това нито един хирург на Земята няма да си позволи да каже просто „с главата нагоре“ или „с главата надолу“. Казвам ви това, ако се чудите защо операцията за отстраняване на апендикса ви е продължила четири часа. — казва Френдли.

Благодарение на обратния тренделенбург успяваме да отместим и последните черва и най-сетне стигаме до стомаха на Скиланте.

Както и с първоначалния разрез, сложността на тази операция не е в отстраняването на стомаха — всеки жрец на ацтеките е бил в състояние да извади по пет стомаха и да бъде на игрището за голф още преди обяд. По-трудното е да се контролира кървенето — да се намерят и изгорят десетките артерии, които влизат в стомаха като спици на колело — така че Скиланте да не умре от кръвоизлив. Френдли хваща втори електронож и се заема с артериите от неговата страна, докато аз обработвам моята.

— Голяма смешка, задници такива — започва Френдли изведнъж. — Колко години съм учил? Единайсет? Петнайсет? Повече, ако броим и колежа. И за какво? За да прекарвам по цял ден с една банда необразовани кретени, да вдишвам частици от изгорени генитални брадавици и да гледам как заплатата ми се поделя между бившата ми жена и шефовете на здравната каса. Разбира се, вие също вдишвате частиците, но все пак…

Движенията му са станали малко несигурни. Или пък само така ми се струва заради светкавичния цикъл на сън и будно състояние, в който се намирам.

— А, сетих се — продължава Френдли. — Правя го, за да спасявам живота на хората. Като тоя тъпанар с пръстена на кутрето, който е прекарал целия си живот в ядене на говеждо, пушене на цигари и седене на гъза си.

— Конец — казвам и се опитвам да затворя една от по-големите артерии.

Конецът се скъсва в ръката ми. Искам нов.

— Шибаната говежда индустрия и шибаната здравна каса — продължава Френдли. — Ал Говейда и Здравния Хамас. Превръщат живота ми в ад, докато останалите хора се кефят. Обзалагам се, че тютюнът е много забавно нещо. Сигурно всякакви неща, които никога не съм пробвал, са много забавни. Например, докато съм следвал в медицинската академия, вие всички сте били в парка, пушили сте трева, слушали сте Марвин Гей и сте се чукали.

Този път правя шева по-внимателно и той се задържа. Изненадвам се колко бързо си припомням как се правят шевове, особено в момент, когато пръстите на едната ми ръка са започнали да се сковават. От друга страна, след като са ви научили да правите нещо първо на крака на прасе, после на крака на умрял човек и накрая на крака на жив човек, сигурно ще го помните цял живот.

— Конец — казва Френдли.

Операционната сестра подава един конец на Френдли, но той се заплита в пръстите му и Френдли ядно го изтръсква в отворената коремна кухина на Скиланте.

— Знаете ли какво трябваше да направя? — продължава Френдли. — Трябваше да стана змиеукротител. Работата е същата, но заплатата е по-добра. Вместо това се мъча да спасявам живота на хора, които се надяват да пукнат на операционната маса, за да бъда разкарван до гроб по съдилищата. Защото точно това искат всички: да извадят царица с пешка.

— Доктор Френдли? — обажда се филипинецът.

— Какво?! — казва Френдли.

— Коя е царицата в това сравнение?