Джош Базел - Анатомията на Питър

— Защо?! — прошепна той.

Дръпнах го под перваза и просъсках:

— Не стреляй, без да ме предупредиш. Не стреляй по стъкло, което се намира точно пред лицето ми. Ако мишената говори с някого, изчакай първо да видиш с кого говори. И не убивай деца. Разбра ли?

Порното отбягна погледа ми и аз отвратено го бутнах по гръб.

— Стой долу — наредих.

Чу се мъжки глас, който извика:

— Ранди, махни се от там!

Приличаше на гласа, който чухме по високоговорителя на портала.

После се разнесе оглушителният трясък на картечница. Двамата с Порното си запушихме ушите, доколкото можехме, без да пускаме пистолетите.

Надигнах се за миг да надникна над перваза.

Бараката беше изчезнала. Към земята като листа се носеха разкъсани парчета зелено фибростъкло, някои от които бяха стигнали чак до предния двор. Все едно някой беше издухал цялата барака с машина за събиране на листа.

Обърнах се към прозореца на фасадата. Видях хлапето с газовия пистолет — в профил, на метър и половина от мен. Ако беше погледнал навътре, щеше да ме види. Вместо това той тръгна към мястото, където преди беше бараката.

Откъм задния край на къщата се появиха още двама души.

Единият от тях също беше тийнейджър, но по-голям — на осемнайсет-деветнайсет години. Носеше калашников.

Другият беше гадняр на средна възраст, с бейзболна шапка и прозрачни авиаторски очила. Беше малко над метър и седемдесет, от онези яки дебелаци, за които не преподават в медицинската академия, но постоянно участват при побоища в баровете. Носеше нещо, което приличаше на моторна резачка, но на мястото на триона беше монтирана картечница. По цялата й дължина се разнасяха дим и изпарения. Никога не бях виждал нещо подобно. 37 37 Специално за маниаците на тема огнестрелно оръжие: оказа се многоцевна картечница М134 „Предатор“ 60-и калибър, която стреля с куршуми от обеднен уран, произвеждани само в Китай.

Двамата мъже и момчето разритаха останките от разкъсано фибростъкло, после по-възрастният забеляза дупката в стената на къщата.

— МАЙ НЕ СМЕ ГИ ОЧИСТИЛИ! — извика той.

Забелязах, че и тримата не носят слушалки.

Стана ясно, че ще тръгнат покрай къщата и ще се наложи да се наведем през прозореца, за да стреляме по тях.

Порното, който стоеше на колене до мен, каза:

— Трябва да стреляме сега.

Беше прав. Взех тактическо решение и казах:

— Ти поемаш дебелия. Аз ще застрелям момчетата.

После двамата открихме огън и стъклото на прозореца се пръсна.

Когато разделих мишените по този начин, си мислех да застрелям двамата синове в краката — в идеалния случай под коляното. Бащата пък беше толкова дебел, че дори Порното трябваше да го улучи.

Проблемът беше в това, че все не успявах да улуча. Никак не е лесно да улучите някого в крака. Изгърмях почти целия пълнител, докато прострелям по-големия син в пищяла и отнеса стъпалото на по-малкия.

Междувременно Порното изпразни пълнителя си, без да улучи стария Карчър нито веднъж. И в този момент Карчър започна да стреля с картечницата си по нас.

Дръпнах Порното назад в момента, в който се разнесе оглушителният рев. Откъснаха се цели парчета от ъгъла, до който току-що бяхме приклекнали, и части от стените просто изчезнаха — като в онези филми за пътуване във времето, когато някой променя нещо в миналото и в настоящето започнат да изчезват неща.

Въздухът се изпълни с прах и отломки, така че не се виждаше нищо. Порното се отскубна от ръцете ми и аз го изгубих от поглед, като същевременно влязох в особеното безвремие, характерно за такива ситуации. Пропълзях назад, по-далеч от ъгъла, и се скрих зад купчина руини. Едва когато забелязах, че кашлям, установих и друго: че почти нищо не чувам.

След някакъв период от време, който не мога да определя, през къщата лъхна ноемврийски вятър и въздухът се прочисти. Предната и страничната стена на стаята бяха заменени от дневна светлина. Липсваха и големи части от тавана, така че отгоре се виждаше спалнята, а по останките от едната стена се плискаше вода от разкъсаните тръби. Виждах чак до антрето. От картината с Исус и контролното табло зад нея не беше останало нищо.

Самият Карчър беше застанал до останките от стълбището. Порното беше в краката му, паднал по гръб. Продължаваше да стиска пистолета, но от тук се виждаше, че няма патрони, защото затворът беше изтеглен назад.

— СЕГА ЗАГАЗИ, МОМЧЕ! — изкрещя Карчър.

Очевидно слухът му се нормализираше много по-бавно от моя.