Джош Базел - Анатомията на Питър

Затова се затичахме приведени покрай страничната стена. Изгаряше ни чувството, че някой ни наблюдава, но аз бях предупредил Порното да не поглежда нагоре или назад. Вече знаех, че хората могат да видят почти всичко и после да си внушат, че не са го видели, но човешките лица не влизат в тази категория. Половината от зрителната ви кора, която отговаря за разпознаването на лица, веднага се активира. Така че не поглеждахме нагоре и когато стигнахме до бараката, не знаехме дали са ни забелязали или не. Раздалечих два от листовете фибростъкло на задната стена на бараката, така че да можем да се проврем.

Всичко в бараката изглеждаше зелено, защото и покривът беше от същото полупрозрачно фибростъкло, както стените. Вратата към задния двор представляваше правоъгълен отвор, пред който от външната страна беше спуснат син брезент. Както ни бяха описали, от общата стена между бараката и къщата стърчеше водопроводен кран, а под него имаше отточен канал. За крана беше закачен маркуч с метална пръскалка, оставена в една кофа. Целият под на бараката беше потънал в кал.

Отидох да погледна през брезентовата врата. Задният двор беше дълъг около триста метра и стигаше до оградата от бодлива тел. В него имаше три маси за пикник и бетонно огнище със скара. Видях и края на още една барака от фибростъкло. Сигурно в нея бяха намерили убитото момиче.

Опитвах се да не мисля за това дали убитото момиче наистина съществува. Или ако съществува, дали не е другаде. Задачата беше приета на сляпо. Знаех го още когато идвахме, и нямаше никакъв смисъл да проглеждам точно сега. Най-доброто, на което можех да се надявам, беше да се появи някакво доказателство, преди да започнат убийствата.

Капакът на каросерията на пикапа се затръшна и когато двигателят запали, чухме мъжки глас, който говореше на момчето — достатъчно спокойно, за да предположим, че не са ни забелязали.

Това означаваше, че опасната част от работата най-вероятно е отминала. Следваше скучната част — дванайсет часа чакане, преди да минем през дупката в стената и да започнем да стреляме по хората. Отидох и седнах до водопроводния кран, на пешовете на новото си кашмирено палто 35 35 Първо правило от „Наръчник на професионалния убиец“: Никога не се опитвайте да пазите дрехите си, няма смисъл. .

Порното остана прав, като обикаляше покрай стените, и след известно време ми стана малко неудобно. Все едно работех в някакъв офис и професията ми звучеше много интересно, но в действителност не беше такава, а сега синът ми бе дошъл на гости и се налагаше да му покажа как тати всъщност седи в калта цял ден и цяла нощ, преди да влезе в къщата на едни хора и да ги застреля в главата.

После се замислих как стана така, че животът ми се обърна по този начин.

Къде беше онова време, когато четях книги и имах хамстер?

— Пиетро — прошепна изведнъж Порното и ме стресна. — Пикае ми се.

Това не беше съвсем неочаквано при засада, която продължава дванайсет часа. Но ние бяхме там от пет минути.

— Не можа ли да се изпикаеш в гората? — попитах го аз.

— Изпиках се и в гората — отговори той.

— Ами давай — казах.

Порното отиде в ъгъла и се разкопча. Фибростъклото задрънча като стоманен барабан, когато урината потече по него. Порното спря да пикае.

После се огледа. Пусна една струя за проба в калта, точно до стената. Урината произведе плискащи звуци, така че той пак спря. Започваше да изглежда отчаян.

— Опитай по-ниско — прошепнах аз.

Порното изпробва няколко пози с приклякване и навеждане и най-сетне легна настрани в калта, като се изпика срещу стената с ветрилообразно движение.

Това малко ме притесни. Порното беше един от най-имунизираните срещу срам хора, които познавах, но дори той си имаше граници. А пътят от срама до омразата е най-краткият от всички.

Но докато Порното се изтръскваше, той каза само:

— Мамка му. Надявам се, че ФБР не могат да правят ДНК анализ на урина. 36 36 Наистина не могат, поне в общия случай, защото в урината на здравите хора не се съдържат клетки. А ако в урината ви има толкова много клетки, че дори в скапаните лаборатории на ФБР да ги идентифицират в калта, би трябвало да се притеснявате за нещо друго, а не за дългата ръка на закона.

Малко по-късно той каза:

— Мамка му. Погледни.

Отидох да погледна. В зеленикавия сумрак почти не се виждаха, но всъщност целият под на бараката беше покрит с отпечатъци от стъпки. Целият под — дори там, където бях седнал.