Джош Базел - Анатомията на Питър

Отпечатъци от стъпки, оставени от млади момичета. От различни крака.

Не беше сигурно доказателство, но изглеждаше страшно.

После изведнъж чухме как входната врата на къщата се отваря и момчешки глас извиква:

— Татко! Пускам кучетата отзад!

Като се има предвид колко бавно се изясняват някои неща, просто е изумително колко бързо се изясняват други. Например, че ако някой има кучета, но се налага да ги държи затворени в къщата, когато идват водопроводчиците или доставчикът от супермаркета, това със сигурност са някакви особено зли кучета.

Усещането за сюрреализъм, пасивност и замаяност веднага ме напусна. Сам се бях докарал дотук. Сега единствено от мен зависеше дали ще оцелея.

Извадих пистолета от единия си джоб и заглушителя от другия и в момента, в който започнах да ги сглобявам, чух лай отвън. Две огромни сенки с формата на добермани се появиха на стената от фибростъкло.

По-късно разбрах, че са от някаква порода на име кралски доберман, която се получава от многократното кръстосване на доберман с датски дог, докато от датския дог останат само габаритите.

По това време обаче успях да кажа единствено следното:

— Мама му стара!

Като всички нормални хора и аз обичам кучета. Адски по-трудно е да попаднеш на зло куче, отколкото на зъл човек. А беше ясно, че ще се наложи да ги убием.

Кучетата започнаха да душат в долния край на стената, която Порното беше опикал току-що. После едното започна да се бута в стената, а другото отстъпи и заръмжа.

Входната врата на къщата се затръшна. Това означаваше, че или някой е излязъл навън и трябва да бъде ликвидиран по най-бързия начин, или някой е влязъл вътре и може би няма да чуе това, което ще последва.

И в двата случая беше дошъл моментът да се направи нещо.

Кучето, което беше застанало по-назад, изръмжа по-силно. Всеки момент щеше да се разлае. Пратих два куршума в главата му през стената на бараката, от което то се преметна назад, а после стрелях два пъти в гърдите на по-близкото куче. То се свлече със скимтене.

Бързо смених пълнителя, като се ослушвах. Стрелях със заглушител, но и четирите куршума се треснаха във фибростъклото, така че стените на бараката продължаваха да треперят. Дупките от куршумите бяха с наръфани ръбове, като разкъсан плат.

Входната врата на къщата пак се отвори.

Същият момчешки глас извика:

— Ибей? Зина?

Направих крачка към входа на бараката, покрит с брезент.

— Ибей! — изкрещя гласът, много по-близо.

— Този е за мен — обади се Порното.

— Не! — просъсках аз.

Но Порното вече тичаше към стената на бараката с пистолет в ръка.

— Не! — извиках аз.

Беше като в някакъв екшън. Порното се хвърли напред и блъсна стената на бараката с рамото си, разделяйки два от листовете фибростъкло, така че да вижда и да стреля през У-образния отвор. После листовете се върнаха на мястото си, като го блъснаха обратно по средата на бараката.

Но ако наистина беше в някой екшън, Порното нямаше да пропусне. Нито пък да забрави да си сложи заглушителя.

Изстрелът проехтя като сблъсък на две коли. Ако сте в багажника на едната от тях. Ушите ми звъняха, когато изскочих изпод брезента на входа, заобиколих бараката, подхлъзнах се в кръвта на кучетата и излязох зад ъгъла точно навреме, за да видя как вратата на къщата се затръшва.

— Улучих ли го? — попита Порното, когато ме настигна.

— Едва ли — отвърнах аз. — Току-що се прибра в къщата.

— Мамка му. Какво ще правим сега?

Питаше ме, все едно бях планирал да ни прецака така.

— Ще бягаме — отговорих аз.

При това не към задния двор. С изключение на наскоро ремонтираната си стена обитателите на къщата със сигурност я познаваха по-добре от нас.

Втурнах се обратно в бараката. Започнах да ритам стената около водопроводния кран и когато се разкъса, стъпках картона на земята.

Отворът беше абсурдно тесен. Може би петдесет сантиметра по диагонал. При това, след като изкривих тръбата на водопроводния кран, така че да не стърчи по средата.

Едва успях да свия раменете си, колкото да се промъкна с главата напред в дупката. Когато хлътнах в нея, стана съвсем тъмно, защото тялото ми спираше светлината отзад. Хванах се за някакви тръби и се издърпах напред в мрака, който миришеше на влага.

Съборих с глава някакви пластмасови шишета и миризмата се промени — завоня на хлор и перилни препарати. Едва не се разсмях. Блъснах вратата пред мен и се измъкнах от шкафа под умивалника в кухнята.