Джош Базел - Анатомията на Питър

Вторачвам се в корема на Скиланте. Предполагам, че разрезът ще бъде вертикален, защото единствените хоризонтални разрези на корема, които съм виждал, се правят при цезарово сечение. Просто нямам никаква представа колко дълъг трябва да бъде и откъде да започне.

Така че бавно размахвам маркера във въздуха над корема на Скиланте, все едно избирам точното място, докато Френдли най-сетне не се обажда:

— Там е добре. Престани да се размотаваш.

Тогава тегля една черта от въпросното място, точно под ребрата, до срамната кост на Скиланте. Заобикалям пъпа, защото това място е практически невъзможно да се зашие, ако го срежете.

После връщам маркера на сестрата и казвам:

— Скалпел.

В деня, в който двамата с Порното ударихме Фермата, накарах момчето с пикапа да ме вземе в два и половина следобед от една бензиностанция на петнайсетина километра северно от мястото. Аз отидох там още в шест сутринта. Когато момчето дойде и застана до телефонния автомат, за да чака обаждането, за което го бях предупредил, го приближих в гръб и го хванах през гърдите с лявата си ръка, като склещих между пръстите си брадичката му. Той замръзна.

— Спокойно — казах му аз. — Не се обръщай и не ме гледай. Всичко се движи точно по план.

— Слушам, сър — каза момчето.

— Сега ще те пусна. Да отидем при пикапа.

Стигнахме до пикапа, като аз през цялото време вървях зад него.

— Отвори прозореца и гледай километража — казах му аз. — Когато минем почти десет километра, ми се обади.

После скочих в каросерията и седнах с гръб към стъклото и с крака към кашоните с покупки. Бях с бейзболна шапка на Масачусетския университет, суичър с нахлупена качулка и кашмирено палто до коленете.

Идеята беше да приличам на някой тъпанар от студентските общежития, така че никой да не ме запомни.

Когато завихме по един черен път и момчето ми извика, че почти сме изминали десетте километра, му казах да намали скоростта, а Порното се показа иззад дърветата пред нас. Порното беше облечен точно като мен, но не приличаше на тъпанар от общежитията. Приличаше на едно от онези същества в „Междузвездни войни“, които живеят в пустинята и носят кафяви роби с качулки, под които им се виждат само очите. За сметка на това се беше справил доста добре с укриването на откраднатата ни кола, която беше в храстите край пътя.

Подадох му ръка, за да се качи в пикапа, и двамата се сгушихме в лявата страна на каросерията, защото знаехме, че охранителната камера на входа е отляво. Пътят ставаше все по-неравен. Тялото на Порното, притиснато в мен, беше като боксова круша в кашмирен калъф.

Стигнахме до портала. След малко един мъжки глас каза по високоговорителя:

— Да, кой е?

Гласът говореше с характерното за Джордж Буш носово произношение, което вече се използва от всички неприятни бели мъже в Америка, независимо в кой щат живеят.

— Майк — отговори шофьорът. — От супермаркета.

— Наведи се да те видя.

Предполагам, че Майк се е навел. Чу се електромотор и порталът шумно се отвори. Когато минахме от другата страна, видях намотките бодлива тел на върха на оградата, надвиснали навътре.

Пикапът с мъка се изкачи по пътя към къщата и спря. Момчето слезе и свали задния капак на каросерията, като се мъчеше да не поглежда към нас, докато разтоварваше един кашон с големи консерви и бутилки с перилни препарати. Изглеждаше притеснен, но не чак толкова, че да издъни нещата.

В мига, в който се изгуби от поглед, аз се спуснах на земята, а Порното ме последва.

Фасадата на къщата беше покрита с кафяви летви, които се застъпваха. Отпред имаше четири прозореца — по един от двете страни на вратата и още два на втория етаж. Отляво се виждаше бараката от зелено фибростъкло, в която водопроводчиците на Локано бяха монтирали новите тръби. Пикапът беше паркиран така, че да ни осигури още няколко метра прикритие.

Когато шофьорът натисна звънеца, аз притичах до фасадата на къщата и притиснах гръб под прозореца отляво. Порното шумно се залепи на стената до мен в момента, в който вратата се отвори. Раздразнено вдигнах показалец към устните си и той вдигна двата си палеца в извинителен жест. Когато момчето влезе в къщата, ние се затичахме към ъгъла.

Знаехме, че тази част няма да е много лесна. Отстрани къщата имаше същите четири прозореца като отпред, макар че вторият прозорец на първия етаж беше закрит от бараката. Входът на бараката обаче гледаше към задния двор. Ако я заобиколяхме, можеха да ни видят поне от два прозореца и от задния двор.