Джош Базел - Анатомията на Питър

Светлината беше ослепителна. От едната ми страна имаше голяма печка с котлони, а от другата — дъска за рязане на месо. Бързо се изправих на крака.

Дъската за рязане на месо не беше като от някакъв каталог за скъпи кухни — беше си истинска дъска с гигантска месомелачка в единия край. Освен това от другата й страна стояха две жени и ме гледаха с широко отворени очи.

Едната беше на около петдесет, а другата — може би два пъти по-млада. И двете имаха от онези физиономии, които се получават, когато всяка лицева кост е чупена поне по веднъж, а после е зараствала без намесата на лекар. Макар че петдесетгодишната все пак беше по-зле.

И двете бяха въоръжени — донякъде. По-възрастната държеше касапски сатър с две ръце, а по-младата беше вдигнала над главата си тежкия метален грил от печката. Но и двете изглеждаха ужасени.

Насочих пистолета си към тях и помогнах на Порното да се изправи на крака.

— Внимателно — предупредих го аз. — Това са цивилни хора. Не стреляй по тях.

Когато Порното се изправи и ги видя, той също вдигна пистолета си и отстъпи към печката.

— Цивилни?! — каза той. — Едната има сатър!

— Сложи си заглушителя — казах му аз и се обърнах към жените. — Къде са момичетата?

По-младата посочи към пода. По-възрастната я стрелна гневно, но видя, че съм я забелязал, и отмести поглед.

— В мазето ли?

По-младата кимна.

— Колко души има в къщата, освен тях?

— Трима — каза пресипнало тя.

— Включително вие двете?

— Не, трима, освен нас.

— От полицията ли сте? — попита по-възрастната.

— Да — отговорих аз.

По-младата се разплака и каза:

— Слава богу.

— Да тръгваме — казах на Порното и се обърнах към жените. — И двете останете тук. Ако мръднете някъде, ще ви убием.

Това не беше много в стила на полицията, но както и да е. Отстъпих към коридора в дъното на кухнята, после се обърнах и хукнах по него.

Коридорът беше покрит с мокет и клаустрофобично се извиваше под някакви рафтове, на които бяха нахвърляни стари боклуци от типа на карирани спални чували и настолни игри. Миришеше на цигари. В края на коридора имаше стенно табло от корк, на което бяха забодени както пожълтели фотографии, така и снимки на хора, които се чукат, но не спрях да го разгледам по-внимателно.

Коридорът стигаше до претъпканото антре, от което се излизаше навън. В него имаше още две врати и едно стълбище за нагоре. Всъщност отдясно имаше само арка, но отляво си имаше истинска врата, която беше затворена.

Насочих пистолета към арката и стълбището и отстъпих назад към затворената врата. После приклекнах и я отворих.

Дрешник. Имаше голям брой гумени ботуши. Затворих го.

Между вратата на дрешника и входната врата бе закачена картина с Исус, която изглеждаше толкова не на място, че я повдигнах да проверя какво има отдолу. Имаше контролно табло с бутоните за интеркома и портала на оградата.

Помислих си просто да избягаме. Да отворим портала от тук и да се опитаме да стигнем до гората отвъд оградата.

Но така трябваше да прекосим голямо открито пространство, а освен това беше доста очевиден ход. Пък и каквито и да бяха моите шансове, тези на Порното бяха наполовина на тях. Махнах му да ме последва и пристъпих към арката.

Влязохме в стаята в предния десен ъгъл на къщата. Когато слязохме от пикапа, бяхме приклекнали именно под прозореца на тази стая, който гледаше към портала.

От прозореца, който гледаше настрани, се виждаше бараката. В самата стая имаше широкоекранен телевизор, диван, лежанка за вдигане на тежести и няколко етажерки с купи и грамоти, повечето от които бяха от състезания по скейтборд. Над дивана висеше плакат на Арнолд Шварценегер от времето, когато беше културист.

Докато го гледах, с периферното си зрение забелязах раздвижване навън, сниших се и дръпнах Порното при мен.

През страничния прозорец се виждаше високо слабо момче, което заобикаляше бараката и отиваше към фасадата на къщата с онази особена бърза прибежка, която се научава само в армията или от специални тренировъчни видеокасети. В ръцете си държеше газов пистолет, който беше насочил към бараката.

— Отзад е чисто! — изкрещя той.

Очевидно имаше предвид пространството зад бараката. Гласът му беше странен. Освен това беше невероятно кльощав, а бузите и челото му бяха покрити с акне, което се виждаше от десет метра разстояние.

Господи, казах си. Нямаше начин да е на повече от четиринайсет години.

Огледах се точно навреме, за да спра Порното да не стреля през прозореца.