Джош Базел - Анатомията на Питър

Най-сетне на Френдли му писва да чака и той започва да ръчка с клампата, която прилича на клещи с върхове, остри като игли. Захваща артерии, които не виждам, така че аз трябва само да докосна върха на електроножа до металната повърхност на неговия инструмент и така да изпържа артериите от разстояние, на доверие.

Когато кървенето спира, Френдли бръква в лепкавата мембрана в дъното на разреза и разтваря челюстите на клампата си, за да разкъса мембраната. После ми избира още няколко кръвоносни съдове, които да изгоря.

Докато се занимава с това, Френдли поглежда към операционната сестра, която всъщност е чернокож мъж на двайсет и няколко.

— Значи не мога да казвам думата „гей“ в операционната — подхвърля Френдли. — Защото тук има твърде много хора с крехка и ранима психика. Първо трябва да поискам разрешение. Все забравям, че вече всичко се основава на обществен договор.

Сестрата не отговаря, така че Френдли се обръща към моя студент:

— Знаеш ли какво означава „медицина на основата на обществен договор“?

— Не, сър — отговаря студентът.

— Означава десет допълнителни неплатени часа простотии на седмица. Нямаш търпение, нали, хлапе?

— Да, сър — отговаря студентът.

Френдли пак се обръща към операционната сестра:

— А мога ли да казвам „чернокож“? Или това не е правилната дума?

Той спира и се преструва, че мисли.

— Какво ще кажеш за „творците, които преди се наричаха негри“? Мога ли да казвам поне това? Или и за него трябва разрешение?

Трябва да отбележа, че операционните зали заедно със строителните площадки са последното убежище за сексисти, расисти и всички, които страдат от синдрома на Турет. Измисленото обяснение е, че трябва да дразните хората, за да се научат да запазват самообладание под напрежение. В действителност операционните зали са идеалната среда, където социолозите могат да изучават каква е била атмосферата на работното място през 1950-те.

— Как мислиш, Скот? — обръща се доктор Френдли към операционната сестра.

Скот спокойно отвръща на погледа му.

— На мен ли говорите, доктор Френдли?

— Ако наистина говоря на теб, нямам никаква представа защо го правя — отговаря Френдли и хвърля окървавената клампа по средата на таблата за инструментите. — Готово. Да го отваряме.

Той пъха пръстите си в разреза, после се навежда и го разтваря като огромно кожено портмоне. Виждат се коремните мускули на Скиланте, които приличат на червено цвекло с ярка бяла ивица по средата — мястото, където ще направим следващия разрез, защото там почти няма кръвоснабдяване.

— Параумбиликалните лимфни възли са негативни — подвиква Френдли на анестезиологичната сестра, която е седнала на компютъра. — Няма и възел на Вирхов, макар че това ще трябва да го приемеш на доверие 39 39 Ракова терминология, какво да се прави. .

Аз бръмча с електроножа по протежение на бялата ивица.

— По японската или по американската класификация на лимфните възли ще работите? — пита моят любознателен студент.

— Зависи — отговаря Френдли. — В Япония ли сме или в Америка?

— Каква е разликата, сър? — обажда се този път студентката.

— В Япония по цял ден проверяват лимфните възли, за да правят превантивни операции срещу разсейките — обяснява Френдли. — Защото в Япония медицината е социална дейност.

Той разтваря двете ивици мускулна тъкан, които съм разделил.

— Ретрактор — казва той. — Вече сме в коремната кухина.

Скот, операционната сестра, започва да сглобява ретрактора — голяма скоба, която може да се закрепва върху тялото, така че да държи разреза отворен.

Докато чакаме, Френдли пак хвърля поглед към студентката, която не участва в операцията.

— Не се тревожи, скоро и тук на власт ще дойдат социалистите — казва той. — Стейси? Ще провериш ли пейджъра ми?

— Разбира се, доктор Френдли — отговаря Стейси. — Къде е?

— В панталона ми.

Изведнъж много погледи в операционната се навеждат надолу. Стейси храбро се приближава и потупва Френдли по задника.

— В предния джоб — уточнява той.

Както май вече споменах, панталоните на хирурзите имат две лица. Това означава, че задният джоб се пада отдясно, извън панталона, а предният се пада отляво — вътре в панталона.

Стейси пъха ръката си под престилката на Френдли и започва да опипва около чатала му. Междувременно ме поглежда и сбърчва нос в гримаса, с което всъщност ми става доста симпатична.

— Там няма нищо — обявява най-сетне тя.