Джош Базел - Анатомията на Питър

Зад маските отново се разнася смях.

— Да ти го начукам! — казва Френдли, сграбчва конеца за възела и го хвърля в лицето на филипинеца.

Разбира се, конецът е прекалено лек, за да прелети това разстояние, така че описва дъга и пада на земята.

В продължение на една секунда никой от нас не забелязва, че другата ръка на Френдли е забила електроножа в далака на Скиланте.

И не просто в далака. А по протежението му. Вторачваме се в разреза, по който избива кръв. Кръвта започва да блика.

— Мамка му — казва Френдли и измъква електроножа от там.

По същество далакът е торбичка с кръв отляво на стомаха, голяма колкото юмрук. При тюлените, китовете и състезателните коне далакът е по-голям и съдържа допълнителни количества кръв, богата на кислород. При хората се занимава предимно с филтриране на остарелите или повредени червени кръвни телца, а освен това съдържа няколко места, където да се клонират антителата, когато се активират от някаква инфекция. Човек може да си живее и без далак, както често се случва с жертвите на автомобилни катастрофи или анемия. Но никак не е добра идея далакът да се разкъса изведнъж. Защото към него водят почти толкова много артерии, колкото към стомаха, и кръвоизливът може да ви убие доста бързо.

Френдли изтръгва втория електронож от контакта и го хвърля на пода, като крещи:

— Дайте ми клампи!

Филипинецът спокойно казва: „Електронож на пода“, и оставя няколко клампи на таблата за инструменти. Френдпи ги хваща и се заема да придърпва краищата на далака.

Клампите веднага се откъсват, като съдират и по-голямата част от повърхностната тъкан на далака.

Кръвта на Скиланте започва да блика на талази.

— Какво става? — крещи анестезиологът от другата страна на завесата. — Кръвното налягане току-що падна с десет пункта!

— Ходи да се шибаш! — отговаря му Френдли и двамата се хващаме за работа.

Аз също грабвам няколко клампи и започвам да издирвам артериите. Само най-големите, защото единствено те се виждат през фонтаните от кръв.

Френдли не ми се кара, когато слагам клампа на лявата гастроепиплоична артерия, която върви към далака по долната част на стомаха. Не знам дали изобщо забелязва, че го правя. Но когато се заемам с главната артерия на далака, която излиза като кранче от аортата, той ме плясва по ръката — при което едва не убивам Скиланте на място.

— Какво правиш, по дяволите? — изкрещява ми той.

— Хемостаза — отговарям му аз.

— По-скоро ми изглежда, че ми прецакваш артериите!

Зяпвам го.

И едва тогава осъзнавам, че в действителност той си мисли, че е възможно да се спаси далакът на Скиланте, вместо просто да затворим артериите и да го отстраним.

Защото, ако спаси далака, няма да се наложи да го включва в доклада си като усложнение, възникнало при операцията.

От монитора, който следи кръвното налягане на Скиланте, започва да пищи аларма.

— Оправете му налягането! — крещи анестезиологът.

Накланям рамо напред, в случай че Френдли отново се опита да ми попречи, и пак се пробвам с далачната артерия, като този път успявам да я клампирам на няколко сантиметра от разклонението й от аортата. Кръвоизливът от далака намалява до широк, слаб поток и алармата на кръвното налягане млъква.

— Конец и игла — казва Френдли през зъби.

Френдли се заема да зашие остатъците от далака на Скиланте в нещо като малка грозна буца. По средата на тази операция иглата се чупи.

— Стейси! — изпищява Френдли. — Кажи на тия шибаняци да се научат да правят игли, иначе ще мина на конкурентната компания!

— Добре, докторе — отговаря Стейси от някакво място, което звучи много далеч.

Следващият шев се задържа по-добре или пък Френдли не го откъсва толкова рязко, няма значение.

— Сега мога ли да си получа някоя от артериите? — пита ме той.

— Няма да издържи — отговарям му аз.

— ОТПУСНИ ШИБАНАТА ДАЛАЧНА АРТЕРИЯ.

Разделям дръжките на клампата, която държи далачната артерия затворена. Далакът бавно се изпълва с кръв.

После пак се пръсва по дължина, от двете страни на зашития разрез, и изпръсква всичко наоколо с кръв. Френдли запраща клампата в ръката си към стената, а аз затварям артерията.

— Клампа на пода — отбелязва безстрастно асистиращата сестра.

— Ще извадя далака — обаждам се аз.

— Да ти го начукам — отговаря Френдли. — Аз ще го направя.

— Искам кръвопреливане — обажда се анестезиологът.

— Супер! — изкрещява му Френдли. — Закачи го, Констанс.