Джош Базел - Анатомията на Питър

Двамата с асистиращата сестра покриваме Скиланте със син хартиен чаршаф и филипинецът откъсва частта от него, която е на корема му. После притискаме върху кожата парче полимер, обработен с йод. Полимерът влиза в гънките на кожата.

Междувременно Френдли обикаля наоколо с нещо като телбод и защипва хартиения чаршаф за кожата на Скиланте. Защипването е доста шокираща гледка, когато го видите за пръв път. Но раните от него са пренебрежими в сравнение с хирургическата намеса, а хирурзите от старата школа се кълнат в него. Както и хората, които просто искат да приличат на хирурзи от старата школа.

Докато Френдли приключва, в операционната влиза студентката и ми прошепва:

— ЛД50 при дефенестрация е пет етажа, сър.

Да преговорим: ЛД означава летална доза, а ЛД50 е дозата, причиняваща смърт в 50% от всички случаи. Дефенестрация е юридически термин, който означава да хвърлите някого през прозореца. И така, студентката ми съобщава, че ако през прозорец на петия етаж бъдат хвърлени сто души, половината от тях ще оживеят.

— Мамка му и прасе кирливо — казвам аз.

Аз хвърлих Порното от прозорец на шестия етаж. Какви са били неговите шансове за оцеляване?!

И защо не ме оставят на мира?

— Каква е най-често срещаната причина за смъртта? — питам аз.

— Разкъсване на аортата — отговаря начаса моята студентка.

— Добре.

Аортата, най-голямата артерия в човешкото тяло, по същество представлява един дълъг тънък балон — като онези, от които педофилите изработват забавни животни за децата 33 33 Като очевидно се надяват скърцането, което произвежда гумата, да прогони родителите. .

Тъй като аортата е пълна с кръв, изглежда логично да се пръсне при удара.

— А втората най-често срещана причина? — питам аз.

— Контузия на главата. Третата е вътрешен кръвоизлив от разкъсване на органи.

— Отлично, благодаря — отговарям аз.

Устата ми се изпълва с жлъчка, когато се замисля за това. От друга страна, устата ми постоянно е пълна с жлъчка, откакто глътнах последните си четири моксфана преди половин час. Поне съм буден.

— Резултатите от лабораторията за онази инжекция все още не са готови, сър — докладва студентката.

— Не се притеснявай — отговарям.

Вярно, че ръката ми е започнала да пулсира, но пробата на човека със задника сигурно отдавна е отишла на боклука. Ако изобщо са я изпратили. Ако беше стигнала докъдето трябва, работният ден на прекалено много хора щеше да се удължи с пет минути.

— Да действаме! — казва Френдли.

Той избутва с крак една метална стъпенка до дясната страна на Скиланте и се качва на нея. Студентът по медицина, който се е подготвил също да асистира, си ритва стъпенка към по-долната част на тялото. Аз отивам от лявата страна на Скиланте. Операционната сестра вече се е настанила до главата му и е подготвила инструментите.

— Слушайте сега — казва Френдли. — Пациентът е ЗИСБ. Знам, че заради това на всички ни се иска да се отнасяме по-различно с него, все едно е полицай, а ние работим на бензиностанция. Но ние не работим на бензиностанция. Така че ще се отнесем с него като професионалисти.

— Какво означава ЗИСБ? — пита моят студент.

— „Завел иск срещу болница“ — обяснява Френдли. — Постигнато е извънсъдебно споразумение преди девет години 34 34 Хората смятат (и техните адвокати често ги насърчават да смятат), че да заведеш иск срещу болница е безрисково начинание, защото 90% от исковете се решават с извънсъдебно споразумение, преди да се стигне до съд. Но човек не може просто да заплаши, че ще заведе иск. В повечето щати никоя застрахователна компания няма да ви вземе на сериозно, докато не заведете иска в съда и не се съгласите да свидетелствате. В този момент вече сте белязани за цял живот — или в качеството на мошеник, който обича да се съди, или (и това е още по-важно за евентуалните ви работодатели, които са основните потребители на такъв род информация) като човек, който наистина има здравословни проблеми. .

Радвам се, че моят студент попита, защото и аз не знаех за какво говори Френдли. Но съм малко разсеян. От моксфана току-що ми се случи нещо изключително странно. Все едно изгубих съзнание, но само за една хилядна от секундата.

— Синьор? — казва ми Френдли.

Отърсвам се от усещането и казвам:

— Маркер.

В следващия миг в ръката ми вече има маркер без капачка. Не съм сигурен дали филипинецът току-що е свалил капачката и е подал маркера на сестрата, всичко това с невероятна бързина, или пак съм изгубил съзнание за част от секундата. Във всеки случай усещането не е приятно.