Джош Базел - Анатомията на Питър

— Това не ме интересува — отговорих аз.

— Знам. Просто се опитвам да ти докажа, че всички се отнасят много сериозно към този случай. Сто и двайсет хиляди долара, само за теб. Аз ще покрия разходите за Адам.

Почти бях успял да забравя за тази подробност.

— Защо искаш да вкараш Адам в такава ситуация? — попитах го аз.

— Защото съм подготвил почвата във Фермата — отговори Локано.

Ето какво имаше предвид.

Преди няколко месеца собственикът на Фермата, Карчър-старши, който се казваше Лес, беше повикал водопроводчици, за да удължат тръбите за водата от кухнята до някаква барака, която беше построил до къщата заедно със синовете си. Водопроводчиците се усъмнили, че бараката може би е лаборатория за производство на амфетамини, затова се огледали дали няма нещо, което да откраднат, като особено внимавали за непознати миризми. По този начин стигнали и до следващата барака, която била по-нататък в задния двор, и се натъкнали на разложено голо момиче в тийнейджърска възраст, макар че мухите го покривали толкова плътно, че не били съвсем сигурни в последното.

Докато се връщали в микробуса, стреснати до мозъка на костите си, единият от водопроводчиците надзърнал през прозореца в кабинета на Карчър и видял нещо, което му заприличало на средновековен уред за мъчения.

Водопроводчиците толкова се притеснили, че за малко да се обадят на ченгетата. После обаче се сетили какво се прави в такива случаи и вместо на полицията предали информацията нагоре по веригата на мафията, така че в крайна сметка стигнала до Локано. Ако човек вярваше на Локано — а аз явно много съм искал да му повярвам — тогава за пръв път се разбрало с какво се занимават семейство Карчър, макар че Фермата изнасяла стока от най-добро качество вече цели две години.

Нямаше никакво значение. Мафията искаше семейство Карчър да умрат — или защото някой, който действително не е знаел за тях, вече знаеше и не одобряваше това, което правят; или защото някой беше решил, че след като един микробус с постоянно напушени водопроводчици може да се натъкне на истината, цялата операция може би е по-рискована, отколкото си струва.

Така или иначе Локано бързо беше решил, че това е идеалната задача, с която да вкарам Порното в играта. Беше накарал водопроводчиците да отидат пак, за да довършат тръбите, но вместо тухли и хоросан да използват картон, за да затворят дупката между къщата и бараката до нея.

Водопроводчиците твърдели, че са облепили картона с непромокаема хартия, преди да го боядисат, за да не се изкриви, а освен това кръпката била толкова ниско до земята и толкова не се виждала от къщата, че семейство Карчър нямало как да разберат за нея. След като двамата с Порното сме влезели в бараката, нямало да има нищо по-лесно от това да пробием стената и да отидем да застреляме Лес Карчър и синовете му, докато спят.

Локано дори беше измислил план как да стигнем до бараката. Срещу пет хиляди долара и една услуга, която му дължали, беше уредил да ни откарат в каросерията на пикапа, с който всяка седмица доставяли огромната поръчка за хранителни продукти на семейство Карчър. Както шофьорът на пикапа, така и водопроводчиците твърдели, че във Фермата няма кучета.

Още не мога да си обясня защо се навих на този план, в който за пръв път щях да работя по чужда информация, имаше друг участник и външни хора, които знаеха нещо за задачата, а освен това и голям брой неизвестни неща. Когато се замисля сега, ми се струва, че не съм бил с всичкия си. Но може и да съм забравил как е било.

Онова, което истински желаех, беше да съм с Магдалина и да изляза от играта. Знаех, че и двете ще изискват някаква саможертва. Освен това до голяма степен се мразех и разбирах, че свободата, а какво остава за Магдалина, не е нещо, на което имам право да се надявам.

Може би продължавах да имам доверие на Дейвид Локано — ако не по отношение на мен, то поне по отношение на интелигентността му и желанието му да предпази Порното. Дори не си и помислих, че човек с опита на Локано е в състояние да ни вкара в ситуация, която е прецакана. Камо ли в ситуация, която да е толкова адски прецакана, колкото се оказа тази във Фермата.

Разказах всичко на Магдалина.

Нямаше друг начин. Да бъде влюбена в мен, без да ме познава истински, беше същото като да е влюбена в някой друг, така че се измъчвах от ревност. През цялото време си фантазирах как имам друг живот и друго минало. Ако ще да съм някакъв загубеняк, който работи в чистотата.