Джош Базел - Анатомията на Питър

— Благодаря, че ми каза.

За да не фрасна Скиланте, удрям с длан бутона на асансьора и отново се понасяме към операционната.

В началото на ноември Магдалина ме заведе да ме запознае с родителите си. Живееха в Дайкър Хайтс, в Бруклин. Никога не бях ходил там, преди да започна да я изпращам с колата.

Вече се бях запознал с брат й — висок и рус непохватен гимназист, който постоянно беше с футболен екип и беше необяснимо срамежлив за човек, който говори пет-шест езика и е роден на екзотично място на седем-осем хиляди километра от тук. Казваше се Кристофър, но го наричаха Рово, защото фамилията им беше Нимеровер.

Както казах, него вече го познавах. Родителите обаче ме изненадаха.

Те също бяха високи и руси като Рово, но освен това бяха едри и набити. В сравнение с тях тримата Магдалина все едно беше отгледана от хрътки. 31 31 Магдалина приличаше на ромка. Ромите са дошли от Индия. По ирония на съдбата именно Румъния, една от най-расистки настроените държави в света (когато през 1910 г. е основана първата политическа партия, създадена специално да се бори с евреите, и двете водещи партии, либералната и консервативната, вече официално са се определили като „антисемитски“), е една от държавите с най-разнообразно население, защото на територията й има планински проход, през който са минали всички армии в историята. Разбира се, никой не е казал, че иронията на съдбата трябва да е нещо смешно.

Бащата работеше в метрото, като началник-смяна на станцията „Гранд Сентръл“, макар че в Румъния е бил зъболекар. Майката работеше в пекарната на някакъв семеен приятел.

За вечеря имаше спагети вместо румънска храна, от „учтивост“ и от желание да ми се демонстрира колко сме различни аз и Магдалина. Вечеряхме в трапезарията на безумно тясната им къща. Всичко вътре — килимите, часовниците от тъмно дърво, мебелите, пожълтелите снимки и рамките им — сякаш поглъщаше светлината. Двамата с Магдалина седяхме от едната страна на масата, от другата беше Рово, а родителите й бяха в двата края.

— Кога започна да се интересуваш от румънците? — попита ме бащата на Магдалина, след като започнахме да се храним.

Беше с мустаци, с вратовръзка и нещо, което приличаше на подвижна яка на ризата, но не вярвам наистина да е била такава.

— Когато се запознах с Магдалина — отговорих аз.

Опитвах се да играя ролята на безобиден младеж, изпълнен с уважение, но нямах никакъв опит с подобни неща и не се справях много добре. Освен това Магдалина едва ли не сядаше в скута ми от време на време, за да покаже на родителите си колко сериозна е връзката ни.

— И как точно се запознахте? — попита баща й.

— На една сватба — отговорих аз.

— Не знаех, че музикантите от квартета са толкова общителни.

Не му казах, че онази вечер Магдалина свиреше в секстет. Не исках да го поправям, а освен това не исках да произнасям думата „секстет“ пред него.

— Онази вечер свирех в секстет — обади се Магдалина.

— Разбирам — каза той.

Майката се усмихна измъчено. Рово завъртя очи към тавана. Беше се свлякъл толкова ниско на стола, че сякаш всеки момент щеше да падне на пода.

— Говориш ли румънски? — попита ме бащата на Магдалина.

— Не — отвърнах аз.

— А поне знаеш ли кой е президентът на Румъния?

— Чаушеску? — казах аз.

Бях почти сигурен, че е той.

— Искрено се надявам, че се шегуваш — каза бащата на Магдалина.

Май сгафих.

— Шегувам се — отговорих. — Анекдотите за Румъния са ми нещо като хоби.

— Както и сарказмът очевидно — каза бащата на Магдалина. — Трябва да ти кажа, че нашата Магдол не е някакво американско момиче, което ще прави секс с теб в колата ти.

— Господи, татко — обади се Рово. — Не говори гадости.

— Наясно съм — казах аз.

— Освен това, както изглежда, не си на нивото й — продължи бащата на Магдалина.

— Никой не може да се мери с нея — отговорих аз. — Ще ми се повече хора да бяха като дъщеря ви.

— Точно така — обади се одобрително майка й.

Бащата на Магдалина я изгледа убийството. В този момент Магдалина просто се изправи, отиде и го целуна по челото.

— Не бъди смешен, татко — каза му тя. — Сега си отивам вкъщи с Пиетро. Ще се върна утре или вдругиден.

И тримата бяха като гръмнати.

Аз също бях като гръмнат, но се оставих Магдалина да ме повлече навън, за да се махна от там.

Някъде по това време Дейвид Локано пак поиска да се срещнем в руската баня. Още имах гъбички на краката от последния път, но отидох.