Джош Базел - Анатомията на Питър

— Не мога.

— Тогава кога ще те видя?

— Не знам. Ще ти се обадя.

— Трябва да ми се обадиш.

— Добре. Но имаме само един телефон.

— Звънни ми от друго място. Когато искаш. Помниш ли ми номера?

Тя го каза, без да се замисля. От това нямаше как да не ми стане приятно.

Мина обаче цяла седмица, без да ми се обади. Побърках се. Настройвах телефона си да прехвърля обажданията към служебния телефон и карах като ненормален, за да не я изпусна. Разнасях слушалката на домашния телефон от стая в стая, когато си бях вкъщи. Ако позвънеше някой друг, просто му затварях.

Когато се обади, беше късно в събота вечер. Аз бях застанал на челна стойка и се набирах, опрял крака на стената. Навън валеше. Претърколих се и се изправих с телефона в ръка.

— Ало?

— Магдалина е.

Замръзнах. Бях плувнал в пот. Пулсът ми беше толкова силен, че заплашваше да разкъса пръстите ми, и не можех да си спомня дали беше така преди минута.

— Благодаря, че се обади — казах със задавен глас.

— Не мога да говоря. На един купон съм. Говоря от спалнята. Всички са си оставили чантите тук. Ще си помислят, че искам да открадна нещо.

— Трябва да те видя.

— Знам. И аз трябва да те видя. Можеш ли да дойдеш тук?

— Мога — отговорих.

Купонът беше в една стара кооперация в Бруклин Хайтс. Тя ме чакаше под навеса на отсрещната сграда, за да не стои на дъжда. Носеше си виолата в пластмасов калъф. Щом я видях, завих и паркирах до пожарния кран пред сградата. Тя изтича до колата, остави виолата на задната седалка и се качи отпред. Аз вече си бях свалил колана.

Целувахме се дълго. Не беше лесно, защото ужасно исках да я гледам, но освен това ужасно исках да я целувам.

Най-сетне тя отпусна глава на гърдите ми.

— Искам те, но не мога да правя секс с теб — каза ми тя.

— Няма проблеми.

— Девствена съм. Целувала съм се с няколко момчета, но нищо повече.

— Обичам те — отговорих аз. — Нищо друго няма значение.

Тя улови лицето ми между дланите си и ме погледна, за да провери дали говоря сериозно, а после започна да ме целува отново, хиляди пъти по-силно. Чух шум от цип. Хвана ръката ми и я притисна към слабините си, после дръпна настрани памучните си бикини.

Катеричката й беше изгаряща и мокра. Когато притисна бедрата си, пръстите ми хлътнаха в нея.

Между другото Порното я одобри. Магдалина беше абсолютно честна и никога не се съмняваше в себе си и макар че Порното вече не беше точно такъв, все още уважаваше това качество в другите хора и оценяваше колко рядко се среща. Веднъж, когато бяхме само двамата, той ми каза:

— Тя е идеална за теб. Точно както Дениз беше за мен.

Понякога тримата заедно пушехме трева. Магдалина твърдеше, че изобщо не я хваща, но после клепачите й натежаваха, тя започваше да ме целува по врата и да настоява да я занеса в спалнята. Порното казваше:

— Няма проблеми. Аз ще остана тук и ще погледам телевизия.

Но това беше по-късно, когато Порното отново се беше върнал да живее при мен.

Ето какво стана.

Една октомврийска вечер се прибрах и видях, че той седи в хола с оръжие в ръка. Държеше тумбест револвер 38-и калибър. Аз бях ходил да тичам, нещо, което започнахме да правим заедно с Магдалина, но точно този път тя или свиреше с квартета, или беше на лекции във вечерното училище, където следваше счетоводство.

Когато влязох, Порното не насочи револвера към мен. Но и не го остави.

— Какво става? — попитах го аз.

— Ти ли го уби? — попита ме той.

Изглеждаше адски отвратително. Беше блед и колкото и да е странно, едновременно кльощав и отпуснат.

— Кого? — попитах аз.

В главата ми се въртеше: По дяволите. Дейвид Локано е мъртъв.

— Кърт.

— Кърт Лими !

— Не познаваш друг, който се казва Кърт, нали?

— Откъде си сигурен, по дяволите? Не сме си говорили от няколко седмици.

— Ти ли го уби?

— Не. Не съм го убил. Дори не знаех, че е убит. Какво е станало?

— Някой го е застрелял в лицето на прага на апартамента му — отговори Порното.

Апартаментът на Лими беше в Трайбека.

— Явно му е отворил входната врата по домофона — продължи той.

— Какво казва полицията?

— Казват, че не е обир.

— Може да е бил вуйчо ти Роджър — казах аз.

Съпругът на Шърл.

— Това шега ли беше? — попита ме Порното.

— Май да. Извинявай.

За миг се почудих дали пък наистина не съм убил Кърт Лими и просто да съм забравил за това.

— А баща ти какво казва? — попитах.

— Казва, че не си говорил с него за това, така че, ако си бил ти, си го направил на своя глава.