Джош Базел - Анатомията на Питър

Тя поклати глава и каза:

— Съжалявам.

Тогава за пръв път чух акцента й.

— А може ли да ти дам моя номер? И ти да ми се обадиш?

Тя ме погледна. И каза:

— Да.

Малко по-късно стоях като зашеметен, когато към мен се приближи Кърт Лими.

— Забелязах, че сваляш обслужващия персонал — каза ми той.

— Не знаех, че си поканен на сватбата — отговорих аз.

— Дойдох да дам едно рамо на Порното. Не му е лесно.

— Да, знам. Цяла вечер съм с него.

Лими сви рамене.

— Бях малко зает. Чуках леля му в една химическа тоалетна.

— Шърл ли? — попитах го аз.

Той малко се притесни.

— Да — каза.

— Горката — отбелязах аз. — Дано да е била пияна.

Но всъщност изобщо не ми пукаше.

Любовта витаеше във въздуха.

Прекарах следващите три дни в Демарест, като биех боксовата круша и чаках Магдалина да ми се обади. Когато вместо това ми се обади Дейвид Локано и ми предложи да се срещнем в старата руска баня на Десета улица в Манхатън, се зарадвах на възможността поне да правя нещо.

По онова време Локано редовно използваше банята за срещи, защото смяташе, че ФБР не са в състояние да измислят микрофон, който да оцелее в сауна. Това ни се струваше твърде оптимистична теория — все пак беше преди единайсети септември и никой не знаеше колко точно некомпетентни са били във ФБР под ръководството на Луис Фрий — но всички угаждахме на Локано.

Освен това на мен сауната ми харесваше. Беше мръсна, но придаваше някакъв древноримски дух на срещите.

— Адам си е намерил самостоятелен апартамент в Манхатън — каза ми Локано, когато пристигнах.

Изглеждаше депресиран. Седеше приведен, по хавлия.

— Да — отговорих аз и седнах до него. — Разбрах.

— Щеше ли да ми кажеш?

— Предположих, че знаеш.

— Виждал ли си апартамента?

— Да, ходихме заедно на оглед.

Това го накара да направи болезнена гримаса.

— Защо не ми е казал?

— Не знам. Попитай го.

— Да бе, вярно. Ние почти не си говорим. Когато изобщо се видим.

— В момента е в такава фаза — казах аз.

И това беше самата истина. Порното прекарваше цялото си време с Кърт Лими. Но аз не се тревожех толкова. Имах си собствени проблеми, а освен това донякъде се ласкаех от факта, че Порното се бунтува срещу мен, както се бунтуваше и срещу баща си. Това доказваше, че съм му повлиял, както и той беше повлиял на мен.

Баща му обаче не мислеше така.

— За всичко е виновен онзи гъз Кърт Лими — каза той. — Иска да вкара Адам в бизнеса.

— Той няма да се навие — отговорих аз.

Локано кимна едва-едва. И двамата не вярвахме на това, което казах.

— Наистина държа това да не се случи — продължи той.

— И аз.

Той заговори по-тихо:

— Както знаеш, Адам ще трябва да убие някого, за да влезе в играта.

Помълчах малко. После попитах:

— Защо не му издействаш изключение от правилото?

— Не ме дразни — отговори Локано. — Знаеш, че няма изключения от правилото.

Да, знаех. Но въпреки това се стреснах, когато той го каза.

— Какво можем да направим? — попитах аз.

— Не бива да му позволяваме да го извърши.

— Съгласен съм, но как?

Локано извърна поглед от мен и прошепна нещо. Не можах да го чуя.

— Моля? — казах аз.

— Искам да убиеш Лими.

— Какво!!

— Ще ти платя петдесет хиляди.

— Няма да стане. Не съм очаквал да ме караш да правя това.

— Сто хиляди. Колкото кажеш.

— Няма да направя такова нещо.

— Не е само заради Адам. Лими е кофти човек.

— Лими е кофти човек?! На кого му пука?

— Той е хладнокръвен убиец.

— Как така?

— Застреля в лицето един руснак, продавач в магазин.

— За да го приемат в мафията?

— Има ли значение?

— Има огромно значение, по дяволите. Казваш ми, че Лими е застрелял някого преди колко… пет години? Много неприятно. Значи заслужава да умре и се надявам, че поне ще влезе в затвора. Но това не ми дава право да го убия. Нито пък на теб. Ако чак толкова ти пука, защо не кажеш на полицията?

— Знаеш, че не мога да го направя — отговори той.

— Е, аз пък не мога да убия някого само защото дава лош пример на Порното. Ти кого уби, за да влезеш в мафията?

Гласът на Локано се промени.

— Това не е твоя работа, да те вземат мътните!

— Няма значение — казах аз.

— Какво ти става? — възкликна той. После помълча малко и продължи: — Чух, че с Лими сте си поговорили на сватбата на Дениз.

— Да, разменихме си няколко обиди за трийсет секунди. Много неприятно копеле.

— А Адам го обожава, по дяволите — каза Локано. — Заради Лими ще го убият или ще го вкарат в затвора.