Джош Базел - Анатомията на Питър

Веднъж й признах, че когато си мисля за католицизма, си представям прашни икони, продажни папи и филма „Екзорсистът“. Но докато аз си представях ужасните дървени статуи на света Маргарет, тя си представяше самата света Маргарет — в шотландските поля, сред пеперудите. Това, което беше Магдалина за мен, беше за нея Светата Дева. Никога не съм я ревнувал от религията й. Бях благодарен, че съм с нея.

Между другото, понеже стана дума за сабинянките, любимото ми нещо беше да нося Магдалина. По онова време, когато живеехме в апартамента в Демарест и Порното никога не си беше вкъщи, го правех с часове. Носех я гола на ръце като спасител на плажа или пък я слагах да седне на свитата ми дясна ръка, обърната напред, и тя се държеше за врата ми. Понякога се подпирах с две ръце на стената, а тя сядаше върху тях с разтворени бедра, така че можех да я лижа от катеричката чак до шията.

Май все още не се изразявам достатъчно ясно.

И двамата го разбрахме в мига, в който се видяхме за пръв път. Колко депресиращо е това, а? Колко далеч е от всичко останало, което може да се случи на мен или на някой друг?

Когато я видях за пръв път, не можах да откъсна очи от нея и тя не можа да откъсне очи от мен. Разтревожих се, че може би просто съм застанал на мястото, към което естествено се насочва погледът й, когато свири, така че се отместих, и очите й ме последваха. Когато не свиреше и отпускаше виолата, устата й съвсем леко се отваряше.

Точно тогава Порното дойде при мен и каза:

— Ей, педеругата отива някъде сам.

— Кой? — попитах аз, без да отмествам поглед от Магдалина.

— Така нареченият „съпруг“ на Дениз.

„Педеруга“ беше една от очарователните думи, които Порното беше прихванал от общуването си с Кърт Лими. Отначало я използваше иронично, все едно се подиграваше на задръстените италианци, но думата му беше прилепнала. Като ръкавица, изцапана с лайна.

Поне не я използваше по отношение на истински хомосексуалисти.

— Ами добре — казах аз.

— Хайде да го проследим.

— Не, благодаря.

— Добре бе, гъз такъв — каза ми той. — Ще ида сам.

Няколко секунди по-късно казах „Мамка му“ и откъснах поглед от нея, за да го последвам.

Забелязах Порното, който беше тръгнал към задната страна на тентата, където сервираха храната, и поех след него.

Новият съпруг на Дениз стоеше сам в тъмното и пушеше джойнт. Беше рус, с коса на опашка и очила без рамки, и работеше в компютърната анимация, или нещо подобно, в Лос Анджелис. Мисля, че се казваше Стивън, макар че на кого му пука за това.

— Трева ли пуши този, да му го начукам?! — каза Порното.

Съпругът изглеждаше на около двайсет и шест години — с четири години по-голям от нас и с пет от Дениз.

— Ти ли си Адам? — попита той.

— Аз съм, мамка му — отговори Порното.

— Братовчедът от мафията?

— Какво?! — каза Порното.

— Сигурно съм се объркал. Какво работиш всъщност?

— Ти отваряш ли ми се, бе?! — извика Порното.

Онзи хвърли остатъка от джойнта и пъхна ръце в джобовете си. Бях силно впечатлен. Ако Порното беше сам, новият мъж на Дениз сигурно щеше да се справи с него. Но Порното не беше сам.

— Ще накарам Пиетро да ти напъха главата толкова дълбоко в гъза, че ще виждаш през устата си! — заяви Порното.

— Не, няма — казах аз и отпуснах ръка на рамото му. — Малко е пиян — обясних на мъжа.

— Да, виждам — отговори той.

Порното блъсна ръката ми.

— Да ви го начукам и на двамата.

Хванах го за ръката — толкова здраво, че да не може да блъсне моята.

— Няма проблеми — казах му аз. — Поздрави младоженеца.

— Яж лайна — отговори ми Порното и се обърна към него. — Внимавай как се държиш с нея.

Човекът беше достатъчно умен да не му отговори, така че хванах Порното и го завлякох обратно на сватбата.

Настаних го на масата ни и го накарах да глътне две таблетки ксанакс пред мен. Когато започнаха да действат, го оставих и се върнах да гледам секстета.

В девет часа вечерта те спряха да свирят и оставиха диджея да пуска музика, за да могат гостите да потанцуват. Музикантите се изправиха и се заеха да прибират инструментите и пюпитрите си.

Отидох до ръба на сцената. Магдалина се изчерви и отбягна погледа ми, докато се оправяше.

— Здравей — казах аз.

Тя замръзна. Останалите ни зяпнаха.

— Може ли да поговоря с теб? — попитах.

— Не е разрешено да разговаряме с гостите — обади се една от другите.

Беше жената, която свиреше на чело. Имаше обратна захапка.

— Тогава може ли да ти се обадя? — попитах аз Магдалина.