Джош Базел - Анатомията на Питър

— Сър? — обажда се едното студентче зад мен.

— Искаш да помагаш ли? — питам го аз.

— Да, сър!

— Действай — казвам му аз.

После се обръщам към другото:

— Иди да провериш ЛД50 при дефенестрация.

Накрая казвам на анестезиологичната сестра да ме свърже по телефона с доктор Френдли.

Френдли вдига на петото позвъняване, доста задъхан. Вместо „ало“ или нещо друго, което казват нормалните хора в такъв случай, той казва:

— Детето не е мое! Шегувам се. Френдли на телефона. Кой се обажда?

— Доктор Браун — отговарям аз. — Пациентът ви е почти готов.

— Защо каза, че е готов? — пита ме Френдли, когато най-сетне пристига.

След него плахо влиза Стейси, също с маска и найлонова шапка. Френдли е вдигнал ръцете си пред тялото, с дланите навътре и от тях капе вода.

Скиланте е готов. Просто не е покрит.

Преди операция пациентът се покрива така, че да се вижда само непосредственото място, където ще се оперира. Повечето хирурзи предпочитат да присъстват на покриването, за да не се окаже например, че някой се е объркал и пациентът е обърнат по корем.

От друга страна, повечето хирурзи не идват за гастректомия с гумени ботуши до коленете, с каквито е обут Френдли. Това със сигурност не е добър знак.

Между другото измиването на ръцете — което Френдли е свършил току-що, а аз направих преди четирийсет и пет минути — е най-приятната част от хирургията. Прави се в коридора, където бутвате стоманения умивалник с хълбока си, за да пуснете водата. Въпреки че въздухът е студен, от тръбите бликва идеална гореща вода. Разпечатвате гъбичката, която сте взели от машината (предварително накисната в йоден разтвор или в синтетичния дезинфектант, който се произвежда от „Мартин-Уайтинг Алдомед“ и названието му е от осем срички — което си изберете, но йодът не мирише толкова гадно), а после изтърквате от ръцете си всичката мръсотия, включително и под ноктите. Винаги се миете отдолу нагоре, от върховете на пръстите до лактите, като внимавате водата да не изтича обратно надолу към върховете на пръстите. Предполага се, че трябва да се миете в продължение на пет минути. Всъщност се миете около три минути, които ви се струват като цяла ваканция, а после пак удряте умивалника с хълбок, за да спрете водата. Гъбичката просто я оставяте вътре. Защото през следващите няколко часа не трябва да пипате нищо.

Точно в този момент петимата в операционната — доктор Френдли, двете сестри, студентът и аз — буквално не можем да се почешем по задника. Всъщност нямаме право да вдигаме ръце над нивото на шията или да ги сваляме под нивото на кръста, нито да пипаме нещо, което не е синьо 32 32 От това произтича един очевиден парадокс — по определение всичко синьо на цвят в операционната е стерилизирано, но нашите хирургически престилки, които също са сини, са били поне по веднъж в ресторант за бързо хранене от последния път, когато са били изпрани. Какво да ви кажа, никой не е съвършен. .

Доктор Френдли се избърсва с една синя хавлиена кърпа, а после изпълнява малкия танц, при който промушва ръцете си в хартиената престилка, която му подава асистентът, после ги пъхва в ръкавиците и откъсва картоненото квадратче отпред на престилката (като пипа само синята половина от него) и го подава на асистиращата сестра, която го държи, докато той се завърта на 360 градуса, така че перфорираният колан да се откъсне и той да може да го завърже. Френдли полага максимални усилия да изглежда отегчен, докато се занимава с това, но аз не се хващам. Тази част сигурно никога не омръзва.

— Защитните ръкавици — обявява той.

Операционната сестра отваря пакет с ръкавици от тънка стоманена мрежа и ги оставя на синята маса, откъдето Френдли ги взема и ги слага върху своите латексови ръкавици. После щраква с пръсти и казва:

— Още един чифт латексови.

Той се обръща към мен и ми намига.

— Риск от ХИВ. Когато го видях за пръв път, пациентът носеше пръстен на кутрето си. Според моя опит това означава, че е гей, та дрънка.

Асистиращата сестра — един дребен филипинец — завърта очи към тавана.

— Какво сега? — пита го Френдли. — Ти да не се обиди? Нямам право да казвам „гей“, така ли? Друг път ще се притесняваш за това. Сега ще работим. — Той се обръща към анестезиологичната сестра и казва: — Констанс? Пусни музика, моля те.

Сестрата отива до уредбата, монтирана на една от подвижните масички, и малко след това се чува онази песен на „Ю Ту“, в която се пее как Мартин Лутър Кинг е бил застрелян в ранното утро на четвърти април. Мартин Лутър Кинг е застрелян вечерта, дори по дъблинско време, но албумът с най-големите хитове на „Ю Ту“ е нещо, с което се налага да свикнете в медицинската професия. Всички бели хирурзи над четирийсет си го пускат, когато оперират. Човек поне е благодарен, че не слушат „Колдплей“.