Джош Базел - Анатомията на Питър

По развълнуваната вода си личеше, че целият аквариум е пълен с акули. Едната се завъртя и показа перката си над водата — мокра и проблясваща на светлината от капандурите.

След известно време водата се успокои и акулите отново станаха невидими.

Порното започна да се смее.

— Мамка му и прасе шибано! — възкликна той. — Това беше най-страшното нещо в живота ми!

Дениз го заудря по гърдите, но той я хвана и я целуна.

Сърцето ми щеше да изскочи. Осъзнах, че двамата с Лиза също стоим прегърнати.

Порното спусна ръце надолу по гърба на Дениз.

— Добре — каза той на мен и Лиза. — Вие от коя страна искате да го направите?

— Какво сега? — каза Лиза. — Секс ли трябва да правим?

— Това е моминско парти. Така че, да.

— Господи божичко.

— Не трябва да е романтично — обади се Порното. — Трябва да е първично. Нали така, Дениз?

— И още как, по дяволите — отговори тя.

— И от коя страна искате? — попита ни той.

— Дениз… — започна Лиза.

Дениз се обърна към нея и изкрещя:

— Избери си от коя страна!

Лиза си избра страната с неопрените и шкафа с кислородните бутилки.

Оказа се, че на него може да седите, да се подпирате и в крайна сметка дори да правите секс, без да се налага да поглеждате надолу. Но миризмата на водата се усещаше през цялото време.

Колко млад, откачен и дебелокож трябва да бъде човек, за да прави секс на място, където все едно са го пуснали да виси пред очите на сатаната?

Нямам оправдание за това. Мога само да изтъкна, че двайсет и четири часа по-късно се запознах с Магдалина и животът ми се промени напълно.

От стаята на сестрите до стаята на човека със задника и Мосби към мен се приближава един млад „доброволец“ с престилка — едно от онези хлапета, които учат в кварталния колеж и си вярват, че някой ден ще завършат медицина и ще станат неврохирурзи. Иска да се превърне в онзи дядо, който ще работи цял живот и ще постави основите на семейното състояние. И може би наистина ще го направи.

Знам всичко това, защото един ден го попитах защо има афроприческа, подстригана с формата на човешки мозък.

— Ей, доктор Браун…

— Нямам време — казвам му аз.

— Няма проблеми. Само исках да ви кажа, че свалих пациента на ФТ.

ФТ означава „физиотерапия“. Спирам.

— Кой пациент?

Хлапето проверява в папката.

— Мосби.

— Кой ти каза да свалиш Мосби на физиотерапия?

— Вие. Такива бяха назначенията.

— Назначенията ли? Мамка му. И как го свали?

— С инвалидна количка.

Мамка му! Надниквам при сестрите.

— Случайно някой да е занесъл картона на Мосби при него, а после да го е върнал тук и да го е сложил на рафта за процедури?

Четирите сестри, които работят тук, избягват да ме гледат в очите — както правят винаги, когато нещо се обърка. Все едно гледам научно-популярен филм за поведението на животните.

— Ти наистина ли го закара на физиотерапия? — обръщам се аз към хлапето.

— Не. Казаха ми да го оставя в чакалнята, докато проверят в кой кабинет да го пратят.

— Добре. Искаш ли да дойдеш на разходка?

— Да! — отговаря той.

Обръщам се към моите студенти, които тъкмо излизат от стаята на човека със задника и Мосби.

— Слушайте сега. Ако някой попита къде е Мосби, ще кажете, че е в радиологията. Ако ви кажат, че вече са проверили в радиологията, ще кажете, че всъщност сте имали предвид физиотерапията. Междувременно искам да ми откраднете някакви антибиотици, защото ще пристигнат резултатите от лабораторията за тази гадост, с която ме инжектираха. Искам цефалоспорин, макролид и хинолон от трето поколение. Освен това искам и антивирусни медикаменти 29 29 Антивирусните медикаменти не са антибиотици, защото вирусите, за разлика от бактериите не са „био“ — т.е. не са живи. Те са само частици генетичен код, които вашето тяло интерпретира като команда да произведе още такива частици, а после да ги разпространи. Има някои вируси като например ХИВ вируса, които тялото ви директно вкарва във вашата собствена ДНК, за да ги копира по-лесно, като по този начин ги превръща в част от вас самите. . Донесете ми всичко, до което се докопате. Измислете някаква комбинация, от която няма да пукна. Ако не можете, просто препишете това, което съм предписал на човека със задника, но удвоете дозата. Разбрахте ли?

— Да, сър — казва едното студентче.

— Добре. И не се стряскайте.

После се обръщам към хлапето с афроприческата във форма на мозък и казвам:

— А ти ела с мен.