Джош Базел - Анатомията на Питър

— Пиетро, виждал ли си Порното? — попита ме той.

— Не. Тази седмица изобщо не е идвал на работа.

— Аз го видях преди около три дни.

По една случайност предишния ден бях обядвал с Дейвид Локано, защото се притесняваше от влиянието на Лими върху сина му, от което разбрах, че и той не е виждал Порното от известно време.

— Сигурно е при някакво момиче — предположих аз.

— Не и когато Дениз ще се омъжва — отговори Лими.

— И ти си прав.

— Тревожа се за него, Пиетро.

— Защо? — попитах аз. — Колко кокаин имаше в себе си?

— Не употребявам кокаин и не познавам никой, който да го прави — заяви Лими.

— Спокойно де — казах аз. — Просто искам да разбера дали не е закъсал.

Лими помълча малко, после каза:

— Ами има такава вероятност.

— Добре. Ако чуя нещо, ще ти се обадя.

— Благодаря, Пиетро.

— Няма защо.

Двайсет минути по-късно телефонът пак звънна. Реших, че пак е Лими, но този път беше Порното.

Говореше неясно и заваляше думите.

— Къде си? — попита ме той.

— Вкъщи. Нали ми звъниш по телефона.

— Да, звънях на всичките ти номера поред. Обличай се. Идвам с лимузина под наем. Водя ти момиче.

Погледнах часовника. Беше само девет часът, но цялата работа ми звучеше подозрително.

— Не знам — казах аз. — Ало?

Но той вече беше затворил.

Вътре в лимузината беше тъмно като в нощен клуб с точково осветление и ми трябваше малко време, докато различа подробностите. На седалката с кожена тапицерия в дъното на колата седяха Порното — изпотен и пребледнял, с изключение на тъмните кръгове под очите — и Дениз. До мен, с лице към тях, седеше млада блондинка с необяснимо мускулести голи рамене и врат. По-късно разбрах, че е била състезателка по плуване в колежа, който беше завършила преди три месеца.

Порното беше със смокинг и разкопчана риза без папийонка. Дениз беше с вечерна рокля. Роклята на блондинката беше по-странна: от зелена коприна, с дантели.

— Господи — казах аз и се наведох да целуна Дениз, докато колата потегляше. — Не разбрах, че отиваме на абитуриентски бал.

— Изглеждаш добре, скъпи — успокои ме Дениз. — Това е Лиза.

— Здравей, Лиза.

Лиза ме целуна по бузата, лъхна ме на алкохол и ми каза колко много е слушала за мен.

— И аз — излъгах.

— Лиза е шаферката — обясни Порното.

— Сериозно?! — казах аз.

Порното натисна копчето на интеркома.

— Джорджи? Нали знаеш къде отиваме?

— Да, мистър Локано.

— Къде отиваме? — попитах аз, когато колата набра скорост.

— Изненада — отговори Порното.

Обърнах се към Лиза, на чието чело сякаш пишеше „слаба брънка“ по отношение опазването на информация, но тя само сви рамене и се наведе към Дениз, която й подаваше лъжичка с кокаин. Получи се малко неудобно.

Лимузината зави на север на първото голямо кръстовище. Значи не отивахме към тунела. Дениз ми подаде кокаина, докато Порното свиваше джойнт.

— Искам първо да пийна нещо — казах аз.

Докато стигнем до Кони Айланд, вече бях абсолютно пиян и напушен, а всички останали бяха още по-зле. Порното беше подхванал темата за лъжичките, от които се шмърка кокаин. Къде се произвеждат, кой ги произвежда и дали са част от комплектите с прибори, които се продават по магазините. Шофьорът Джорджи — познавах го, носеше косата си вързана на тила и беше облечен с истинска шофьорска униформа — паркира колата на същото място, където паркирах аз през 1994 г., когато убих руснаците. След като ни отвори вратата, той се върна на мястото си зад волана.

Казах на Порното, че не ми се ходи в Малката Одеса.

— Няма да ходим в Малката Одеса — отговори той.

После хвана Дениз за ръката и я поведе през крайбрежната алея към океана.

Крайбрежната алея на Кони Айланд сигурно е една от най-широките в света. Когато сте толкова зле, колкото бяхме ние тогава, изглежда направо безкрайна. И това е само докато я пресичате. Когато стигнахме до другия край, слязохме по стъпалата на плажа и жените си свалиха обувките с високи токчета, Порното извади от джоба си малко фенерче и обяви, че сега ще се върнем обратно, но този път под нивото на алеята.

— В никакъв случай — отговори Дениз. — Ще се порежа. Утре ще се омъжвам, по дяволите.

— Не се притеснявай — каза Порното. — Ако той не те иска, аз ще те взема.

— Ще настъпя иглата на някой наркоман.

— Заслужава си.

— За теб може би да.

— Просто стъпвай там, където стъпвам аз.

Порното тръгна напред, без да се обръща, и Дениз го последва. Иначе щеше да изгуби лъча на фенерчето. Лиза тръгна след нея, а аз тръгнах най-отзад.