Джош Базел - Анатомията на Питър

На метър и половина под пътеката — не само по средата, но и под краката ни — имаше вода. По водата подскачаха отблясъци от капандурите, но иначе беше мастилено черна.

Стояхме над огромен басейн.

Цялата шибана сграда беше един воден резервоар.

Порното и Дениз се бяха навели над перилата и той я държеше отзад за кръста.

— Как ви се струва? — попита той.

— Какво е това място? — попитах го аз.

Гласовете ни отекваха като в църква.

— Аквариумът на акулите.

— Онзи, в който е сандъкът със съкровището от кораба „Андреа Дориа“?

— Да, но сандъкът отдавна не е тук.

Бях като зашеметен. Бях виждал аквариума на акулите отдолу, през стъклото, поне десетина пъти — макар че не бях идвал от малък. Но погледнат от другата страна, аквариумът изглеждаше като едно затворено пространство. Сега разбирах, че това е илюзия, създадена от тунелите, които свързваха отделните резервоари.

Най-големият от резервоарите беше този, над който стояхме в момента. Спомнях си, че изглеждаше като вихър от гигантски, кошмарни животни, които се плъзгаха покрай стъклото с мъртвите си очи, сякаш задвижвани от водата, без самите да помръдват. По средата на аквариума в пясъка беше сандъкът със съкровището на „Андреа Дориа“.

— Какво стана със сандъка от „Андреа Дориа“? — попитах аз.

— Някакъв тъпанар го отвори по националната телевизия. Още преди да имаше кабелна.

— И какво имаше в него?

— Какво да има в него? През цялото време, докато бяхме деца, си е стоял на дъното на аквариума с акулите. Имаше тиня.

Лиза се прокашля.

— Сега вътре има ли акули?

— Лиза, това е аквариумът на акулите — отговори Дениз.

Порното пак светна фенерчето си и насочи лъча надолу към водата. Видяхме най-вече отражения.

— Може ли да включим осветлението? — попитах аз.

Под тавана имаше подпорни греди, на които бяха окачени мощни прожектори.

Порното плъзна лъча от фенерчето си по тях, после пак го изгаси.

— Мисля, че не. Включват се с таймер.

Лиза сведе очи към краката си и попита:

— Това стабилно ли е?

Порното подскочи на място и се стовари с двата крака на металната пътека, която започна да дрънчи и да вибрира.

— Струва ми се стабилно — отговори той.

— Благодаря ти, Адам — каза Лиза. — Сега вече мога да повърна.

— Има и още по-готини работи — каза Порното.

Той ни поведе по пътеката, докато стигнахме до една площадка. На площадката имаше неопрени и бутилки със сгъстен въздух. На края на площадката нямаше перила, само едно жълто найлоново въже. Порното откачи единия край на въжето.

— Адам, какво правиш? — попита Дениз.

Аз отстъпих крачка назад. Направих го инстинктивно — човек не може да погледне това място и да не си помисли, че ще падне.

— Спускам рампата — обясни Порното.

Рампата се прибираше назад върху металната пътека. Порното я ритна, така че да се спусне към водата.

Рампата се наклони под ъгъл от четирийсет и пет градуса спрямо повърхността на водата и задрънча с такава сила, че пътеката заподскача под краката ни. После застана хоризонтално.

— Вижте, има неопрени — каза Порното. — Някой иска ли да плуваме?

Никой не отговори.

— Никой ли не иска? — каза той. — Е, аз ще си топна крака.

После наистина тръгна да излиза на рампата.

— Адам, недей! — извика Дениз.

— Майтапиш се, нали? — каза Лиза.

— Порно — казах аз. — Веднага се махай от там, по дяволите.

Вече събирах сили да го хвана, но дори мисълта да стъпя на рампата беше плашеща.

Порното седна на рампата и запълзя към ръба.

— Някой да ми хване ръката — каза той. — Много е страшно.

— Няма да стане — казах аз.

— Аз ще те хвана — каза Дениз.

Тя излезе на рампата, легна по корем и протегна ръка към Порното. После й се наложи да погледне встрани. Той се хвана за ръката й и започна да протяга крака си към ръба.

— Недей да го правиш, Порно — обадих се аз.

Той изръмжа. Между ръба на рампата и повърхността на водата имаше поне трийсет сантиметра, така че трябваше да се протегне максимално, за да стигне с крака си до нея, без да пуска ръката на Дениз.

Той ритна водата с върха на обувката си и дръпна крака си обратно на рампата.

— Видяхте ли? — каза той. — Голяма работа.

Миг след това водата на мястото, където беше ритнал, избухна — а после и още веднъж. Броени секунди по-късно по цялата повърхност на резервоара се извиваха огромни лъскави тела. Приличаха на гигантски змии, преплетени в кофа.

— Мамка му! Мамка му! Мамка му! — завика Порното, докато пълзеше обратно по рампата, после сграбчи Дениз и двамата се притиснаха чак до стената.