Джош Базел - Анатомията на Питър

В Люблин си бях купил много книги. Нещата от времето на комунизма бяха смешни, но повърхностни. („Заповядайте да разгледате стоманодобивния завод «Ленин», тютюневата фабрика «Чижини» и завода за изкуствени торове «Бонарка»!“) Повечето от съвременните полски неща бяха глупави, злобни и пълни със стотици страници за това, как Лех Валенса е бил истински светец, и нито една за това, как Лех Валенса би трябвало да се тъпче с лайна, защото е продажна свиня. 22 22 Любимата ми история за Лех Валенса е малко отпреди да отида в Полша. Когато осъзнал, че ще изгуби президентските избори, Лех Валенса обявил, че противникът му е прикрит евреин. После отрекъл, че е антисемит, и се пошегувал: „Всъщност и на мен ми се ще да бях евреин. Тогава щях да имам много повече пари!“. Колко смешно.

А нещата, които бяха верни, бяха депресиращи.

„Евреите са виновни за пожара! Евреите са виновни за чумата! Евреите са виновни, че цяла Европа се управлява от антисемитски свине!“

И това при положение, че през 1800 г. евреите са били една трета от населението на Краков, през 1900 г. са били една четвърт, а през 1945 г. са били нула.

На сутринта, докато се връщах от гарата към хотела, спрях на автогарата и си купих билет за Аушвиц.

Ще ви спестя по-голямата част.

Когато е действал с пълния си капацитет, Аушвиц всъщност се е състоял от три отделни лагера: лагерът на смъртта (Биркенау, наричан още Аушвиц II), лагерът на фабриката „И.Г.Фарбен“ (Аушвиц III, или Моновиц), където са работели робите, и комбинираният лагер за затворници и екзекуции, който се е намирал между двата (Аушвиц I, или просто Аушвиц). Тъй като германците са взривили Биркенау, преди да се изтеглят — като по този начин са доказали твърдението на Платон, че човешкото чувство за срам се дължи единствено на страха да не те разкрият — а после поляците са изравяли тухлите от руините, за да строят с тях, основният музей е в Аушвиц I.

За да стигнете до там, трябва да се качите на автобус, който по някакъв исторически парадокс е много по-модерен от всички автобуси в САЩ. Поляците наричат това място „Освиенцим“ — никъде няма да видите табела, на която да пише „Аушвиц“. Районът е модерна промишлена зона, а от другата страна на улицата срещу входа на концентрационния лагер има жилищни блокове. Екскурзоводката ни обяснява, че жилищните блокове отдавна са щели да бъдат съборени, за да се построи супермаркет, но войнствено настроените евреи от международната общност оказвали съпротива срещу този план. Огледах се да видя дали някой не се обиди от това, но единствените хора, които скърцаха със зъби, бяха едно семейство ортодоксални евреи в дъното на автобуса.

Първо се минава през външния двор. Нацистите са разширявали лагера, докато са имали възможност да го правят, така че, за да стигнете до прочутата порта с надписа „Arbeit macht frei“, първо се минава през една сграда със снекбар, будка за сувенири и гише за билети. Преди това е била сградата, в която са бръснели главите на затворниците и са ги татуирали, а освен това нацистите са държали тук и еврейските си секс робини. Мирише на отходен канал, защото не чистят тоалетните, а на снимките татуировките дори не приличат на тези, които имаха дядо и баба.

След като минете през портата, стигате до един двайсетметров дървен кръст, под който стоят монахини и скинари и раздават листовки, на които пише как истеричните евреи от международната общност се опитват да забранят католическите служби в Аушвиц, който се намира в католическа държава. От това ви засърбяват ръцете и започвате да се чудите дали, ако отвъртите бръснатата глава на някой от младежите, това ще бъде доказателство за твърдението на Фройд, че единственият път към истинското щастие е удовлетворяването на детските мечти.

Вместо това правите онова, за което сте дошли. Разглеждате спалните помещения в бараките, оградени с бодлива тел, бесилките и вишките на надзирателите, които са стреляли напосоки по затворниците. Сградата за медицински експерименти. Крематориума. И си задавате някои въпроси: „Щях ли да се съглася да вадя труповете от газовите камери, за да остана жив още месец? Щях ли да се съглася да ги товаря в пещите?“.

И се чувствате отвратително.

В крайна сметка започвате да се чудите защо има бараки, посветени на жертвите на всички националности, за които сте чували — например на словенците, — а никъде не се споменава нищо за евреите. Питате един пазач и той ви посочва нещо от другата страна на улицата.