Греъм Браун - Черен дъжд

Даниел кимна. Спомняше си, че се върна в университета и за две и половина години завърши двойна магистратура само за да докаже, че не е малодушна — движеше се на автопилот и се затрупваше с работа, за да не мисли за баща си. А след завършването си пое в друга посока, зае се с професия, която нямаше нищо общо с наученото.

— Просто не преставайте да търсите — каза тя. — Ще откриете нещо. А дотогава можете да ми помогнете.

Макартър се засмя и удивено я погледна.

— Я пак повторете на колко сте години?

— По-стара съм, отколкото изглеждам. И по-млада, отколкото се чувствам — Леко усмихнат, професорът се съгласи с нея.

— Това ми е добре познато.

Когато барманът донесе чашата й, Макартър вдигна своята.

— За експедицията — предложи той. — Да продължим напред и да открием истината.

Чукнаха се и Даниел си помисли: „Той никога няма да узнае истината, но сигурно ще намери каквото му е нужно“.

— И за всичко друго, което може да е някъде там — прибави тя.

Археологът остави чашата си на бара.

— Като стана дума за това, какво точно ще търсим?

Още не му беше обяснила подробностите. Не искаше да изтича информация.

— Няма да изчакате официалния брифинг, така ли?

— Не и ако има друга възможност.

Тя сви устни, после се смили.

— Е, навярно бих могла да ви дам малко предварителни сведения. — Отпи от чашата си и продължи: — Както ви казах по-рано, открихме данни, предполагащи, че преди повече от две хиляди години в Амазония е съществувало организирано общество. За разлика от съвременните индиански племена, тези хора са използвали главно камък и може би дори са добивали метали, например злато. Тогава обаче пропуснах да спомена, че според нас те са клон на маите.

— Маи в Амазония?! — Той поклати глава. — Съмнявам се.

— Знам, че тази идея противоречи на убежденията на повечето изследователи на маите. Един от тях я нарече „наукообразни дрънканици“. Обаче имаме конкретни доказателства и данни от местния фолклор, които, струва ми се, ще намерите за интересни по отношение на онова, което търсим.

Макартър сбърчи чело.

— А именно?

— Едно много старо място. Древно даже в сравнение с класическите обекти на маите. Вие го знаете като Цитаделата или под името Тулан-Суюа.

Макартър се ококори. В митологията на маите Тулан-Суюа беше родното място на маянския народ, техният аналог на Едем, легендарен град, в който преди разселването си живеели различните маянски племена.

— Хм — слисано произнесе той. — Не си губите времето.

— Никога. — Да, целта им наистина беше мащабна. И това бе само половината от истината.

— Какви основания имате да смятате, че Тулан-Суюа наистина съществува, и то толкова на юг?

— Отделни артефакти — въпреки че не са преки доказателства, всички сочат натам. Според нас те свидетелстват за съществуването на по-древен йероглифен стил на маянската писменост от този в класическите централноамерикански обекти. За по-стара култура с обща начална точка. И възнамеряваме да я открием.

Тя забеляза, че Макартър се е навел малко към нея. Явно беше възбудила интереса му.

— Бих ви разкрила подробностите още сега, но не искам да развалям изненадата — прибави Даниел.

Професорът се намръщи и се отдръпна.

— Е, добре — сякаш взел тежко решение, отвърна той.

— Няма да ви разпитвам повече, но трябва да кажа, че много ми се иска.

— Винаги джентълмен — усмихна се Лейдлоу. — Предупредиха ме да го очаквам.

— Наистина звучи интересно — рече Макартър. — Поне за човек като мен. Но какъв е вашият интерес към всичко това? Мислех, че НИИ е някаква голяма лаборатория, изследователски център, който работи с всички високотехнологични компании.

Тя кимна.

— Така е. Ангажирани сме главно в областта на промишления дизайн и технологичните проучвания. Но финансираме и други науки. Занимаваме се и с реклама, с начинания, в които другите ни корпоративни членове могат да участват. — Думите излязоха от устата й с лекота, непринудени и напълно правдоподобни. Беше ги изричала и преди, в различна форма, на различни места. Нито Макартър, нито другите някога щяха да узнаят откъде всъщност идват парите и за какво са предназначени.

— Значи това е реклама, така ли? — попита ученият.

— Което сигурно означава, че екипировката ни ще носи логото на „Найки“ и над лагера ни ще свети емблемата на някоя бира.

— Нищо чак толкова драстично — успокои го Даниел.

— Макар че може да се наложи да дадете серия интервюта за „Би Би Си“, облечен като гигантски чийзбургер.