Греъм Браун - Черен дъжд

Даниел вдигна крак от педала на спирачката.

— И няма да е първият.

Хоукър я стрелна с поглед.

— Нито последният, басирам се.

Последваха капитана из лабиринта от тесни улички. След няколко минути подминаха Пуерто Флотанте, плаващия пристан, построен от британците през 1902-ра, с неговата изумителна система от докове и вълноломи, които се издигаха и спускаха с нивото на реката. От роувъра доковете изглеждаха ниско, почти до най-долната им граница — резултат от едномесечното закъснение на дъждовния сезон.

Малко по-нататък стигнаха до най-старата част на пристанището. Там вълноломите представляваха просто плетеница от разкривени дървени мостчета. Корабчета и лодки ги обграждаха от всички страни, като пчели работнички, заобиколили своята царица. Бяха пристанали по на два-три и дори четири реда — толкова много, че за въжетата на някои нямаше място на кея и трябваше да се привържат за други съдове. Даниел си представи навалицата сутрин, хаоса в речния час пик, в който щеше да попадне и нейната група.

Медина направи десен завой и продължи по неравен път, който водеше към сушата. След малко повече от половин километър той спря до черен стоманен портал и изчака, докато вратата се плъзгаше по смазана метална релса. Когато се отвори достатъчно, капитанът мина през входа.

Даниел приближи роувъра до релсата и се огледа. Беше пълно с коли и строителни материали. Камари от петролни варели се бореха за място с контейнери и всевъзможни боклуци.

— Тази част е много по-търговска, отколкото предполагах — каза тя.

Нататък при канала група мъже работеха край малък кораб под светлината на два прожектора.

— Онова там сигурно е твоето корабче — каза Хоукър.

— И ако искаме да го наемем, ще трябва да влезем вътре. — Даниел вдигна крак от педала на спирачката и джипът пресече релсата с две силни разтърсвания. Стоманеният портал започна да се затваря зад тях.

Медина слезе от колата и им даде знак да паркират до стар бял пикап. Даниел спря до него и се обърна към Хоукър да каже нещо, но пилотът не й даде възможност.

Той протегна лявата си ръка и я натисна назад към облегалката. Дясната му ръка се вдигна нагоре, стиснала тежък черен пистолет, който се насочи към лицето й. Даниел се извърна и затвори очи. Чу се изстрел и гореща вълна облиза бузата й.

Тя отвори очи и видя някакъв мъж с узи да полита назад. Меката му шапка падна на земята зад него. Зашеметена и вцепенена, Лейдлоу чу Хоукър да й вика през мъглата. Той стреля по друга цел и Даниел стисна скоростния лост, включи на задна и настъпи педала на газта. Колелата се завъртяха и джипът се стрелна назад.

— Давай! — изкрещя Хоукър и отново натисна спусъка.

Поглеждайки през рамо, Даниел се насочи право към затворения портал, продължи да увеличава скоростта и колата с рев се заби точно в средата. Тежката врата се разтърси и се огъна. От подпорната стена изхвърчаха късове бетон и колелата на портала изскочиха от релсата, но деформираната желязна преграда някак успя да ги спре.

Даниел превключи на първа, но моторът беше угаснал. Изключи на неутрална и завъртя ключа. Точно когато големият осемцилиндров двигател запали, предното стъкло се пръсна под град от куршуми.

Засипани от стъкла, двамата с Хоукър се наведоха, за да се прикрият. Пилотът протегна ръка над таблото и отвърна на огъня, изстрелвайки пет куршума на сляпо. Грохотът в затвореното купе на роувъра беше оглушителен, но стрелбата отсреща спря и Даниел имаше достатъчно време да включи на скорост и пак да натисне газта.

Джипът измина десетина метра, преди тя да удари спирачки и да превключи на задна. Хоукър вече се беше ориентирал и отново стреляше в мрака. Един от нападателите падна, после втори. Останалите се изпокриха.

Роувърът се понесе назад, блъсна се пак във вратата, изтръгна я от бетона и тя отхвърча оттатък пътя сред дъжд от искри. Даниел завъртя волана и предницата на колата зави наляво, насочвайки се към освободения изход.

Даниел рязко включи на първа, настъпи газта и потегли сред подновения обстрел откъм оградения участък. Куршумите се врязаха в колата, пробивайки дупки в метала, и пръснаха на парченца задния и страничните прозорци, докато автомобилът на Медина, вече шофиран от някой друг, се опита да им отреже пътя.

Хоукър се прицели в шофьорското място на връхлитащата кола. Когато куршумите му улучиха предното стъкло, седанът се завъртя и се заби в останките от подпорната стена на портала. Така и не разбраха дали шофьорът е мъртъв, ранен или просто е завил рязко, за да не бъде уцелен. Роувърът се отдалечи и сцената скоро се скри от поглед.