Греъм Браун - Черен дъжд

Хоукър въздъхна дълбоко и впери очи в нея.

— Искаш ли пак да ми разкажеш за тази археологическа експедиция?

Без да отговори на въпроса, Даниел се огледа наоколо. В клуба нямаше чак толкова много народ, поне засега. Определено не беше оживено колкото на улицата под тях, но поради царящия в заведението хаос нямаше голяма вероятност да забележат опасността отдалече.

— Защо ме доведе тук?

— Тия хора са ми приятели.

Тя зачака друго обяснение.

— Направих една услуга на собственика — неохотно добави Хоукър, сякаш това обясняваше всичко.

— Каква услуга?

— Бяха отвлекли дъщеря му. Аз му я върнах.

Такава услуга трябваше да му е осигурила пълна лоялност.

— Ами похитителите?

Пилотът поклати бавно глава.

— Голяма услуга.

— Повярвай ми, никой няма да се приближи до нас незабелязано — успокои я Хоукър.

Даниел отново погледна към улицата. Предполагаше, че преследвачите им няма да открият огън в оживен клуб, дори да ги открият. Тя се обади в хотела от мобилния си, за да подсили охраната на наетия от НИИ етаж, и реши на сутринта да премести Верховен и хората му там. После се обърна към Хоукър.

— Каза, че не си въоръжен.

— Да — призна пилотът.

Тя вдигна чашата с вода.

— Явно не си ми казал истината.

Хоукър се усмихна.

— Добре ли си?

— Едното ми ухо е заглъхнало, но ще се оправя.

Изражението му стана сериозно.

— Някой ти е подготвил капан. Може би бившият ти партньор?

Нямаше начин Арнолд Мор да я изложи на опасност. Бяха много близки от дълги години.

— Съмнявам се. Не твърдя, че е случайно, но не беше капан от нашата страна.

— Тогава какво?

— Може би изнудване или опит за похищение. Американка с дебели връзки изчезва и искат откуп за нея. Като с твоя приятел. Из тия краища се случва много често.

— Знам всичко за „тия краища“ — заяви той. — И си права, може да е всичко. Само че не е. Свързано е с експедицията.

Даниел не искаше да продължават в тази посока. Но ако се налагаше, предпочиташе да приключат бързо.

— Накъде биеш? — попита тя.

Хоукър се поколеба, явно смутен от прямотата й.

— Все още познавам някои хора. И проверих това-онова. Известно ми е какъв пост заемаш и каква е репутацията ти. Обиколила си целия свят, но това е било, преди да станеш регионален директор.

Думите увиснаха във въздуха. Това повишение вървеше със самата задача, ала тя всъщност продължаваше да е подчинена на Мор. Повишението щеше да влезе в сила само при успешно провеждане на операцията.

— Прав си само наполовина — Отвърна Даниел.

— Това е повече от обикновено. И е достатъчно, за да ме накара да се питам какво всъщност става тук.

Големите клечки в Управлението си седят на бюрата, четат доклади и казват на хората къде да ходят и какво да правят.

Хоукър се отпусна назад със самодоволно изражение и добави:

— Само че ти си тук. И преди партньорът ти да си замине, и двамата бяхте тук — високопоставени директори, работещи на най-ниско ниво и помъкнали със себе си цивилни, които нямат представа в какво ги въвличат.

Тя гневно впери очи в него.

— Не е по мой избор.

— И все пак сигурно ще създам проблем, ако им кажа, че са стреляли по нас.

— Проблемът ще е най-вече за теб — студено отвърна Даниел.

Хоукър я погледна изпитателно.

— Странното е, че веднъж участвах в такава операция. Китайски разузнавач, преминал на наша страна, трябваше да пристигне през Хонконг със списък на шпиони и част от шифър. Имаше доверие само на една красива банкова касиерка от Макао, затова я взехме с нас, като й осигурихме изключителна охрана и се молехме никой да не бъде убит. Сигурността беше на толкова високо равнище, че директорът на отдела за азиатски операции лично се срещна с онзи. В операцията не бяха включени обикновени агенти, нито местният клон на Управлението. Нямаше и никакви документи. Участваха само неколцина души, които не съществуват, един представител на правителството, който постоянно отсъстваше, и една млада жена, която се върна към нормалния си живот малко по-богата, но без да разбере какво става.

Даниел слушаше с надеждата, че и на нейната група ще й провърви, и в същото време размишляваше над идеята за човек, който не съществува. В досието му изобщо не се споменаваше за китайската операция.

— Виж, нямам представа какво правиш тук и, честно казано, не ме интересува — продължи той. — Но каквото и да е, това е нещо голямо и трябва да се запази в тайна. Иначе нямаше да си тук. Партньорът ти също не би дошъл. И ти определено нямаше да ме потърсиш. Не и при моето положение.